Без светлина [bg]

— Трето, възниква въпросът с параметрите. Ако се наложи отново да направим вътрешна ревизия на Тислър, това не би представлявало такъв проблем. Той се е занимавал с осем обекта, повечето от тях не действащи, освен периодичното осъвременяване на данните им. Но Безъм е ръководел десет детектива в секция „Организирана престъпност“. Някои от тях имат дори по десет обекта. Това значи доста повече от сто обекта всичко. Ако наистина сте обезпокоени за ролята на Безъм спрямо неговите детективи и техните обекти, не можете да си позволите да изпуснете нито един от тях без щателна ревизия. В противен случай би било безсмислено. Тук не може да се прилага случаен подбор.

Грейвър замълча. Изгледа ги един по един.

— Не искам да кажа, че не бива да правим това, макар то да не е оправдано според мен, но твърдя, че решенията ни трябва да са солидно обосновани.

Това беше. Не откъсвайки очи от Грейвър, Хъртиг кимна. Той бавно се завъртя на стола си към двамата мъже отпред.

— Джек, предполагам, че си съгласен с това.

— Да, сър — пъргаво реагира Уестрейт, усетил, че нещата временно се обръщат в негова полза.

Хъртиг се обърна към Лукънс.

— Уорд, имаш ли какво друго да добавиш?

— Естествено — рече Лукънс, като преднамерено погледна първо Грейвър, а после отново Хъртиг. — Всичко това звучи чудесно, обмислено… и подготвено. Но то не омаловажава обстоятелствата и трябва да заявя, че просто не съм съгласен с подобен сценарий на съвпадения. — Лукънс беше напрегнат и трудно владееше гласа си. — Тази малка лекцийка на Грейвър звучи доста добре, но вие прекрасно знаете, че ако винаги чакаме солидни доказателства, за да започнем дадено разследване в нашата работа, би трябвало да намалим личния си състав наполовина. Ако нещо става в Криминалното разузнаване, замесените в него няма да ни осигурят никакви „доказателства“.

Той се обърна към Уестрейт.

— Там нямаш подобни хора, нали, Джек?

После отново към Хъртиг:

— Значи това е абсурдна предпоставка за съмнение и абсурдна предпоставка за разследване или анкета. — Лукънс се извърна към Грейвър. — И съм особено изненадан да чуя това от теб, Грейвър. Изложението ти беше доста гладко, но не вярвам на нито една дума от него и според мен ти също не вярваш.

И отново към Хъртиг:

— Ако там е станало нещо нередно, Чарли, то съвсем няма да ни избоде очите. Смятам, че съществува някакъв пробив и ако не признаем това, ние ще сме най-големите глупаци. Боже мои. Дори да греша, ние сме длъжни да извършим проверка просто за да се уверим, че аз греша. Ами да поговорим и за публичността. Това е възможно най-лошият повод, за да се направи нещо, но все пак е още една причина. Довечера по новините ще съобщят за смъртта на Безъм и е само въпрос на време, преди да се наложи да обяснявате двата смъртни случая пред ония репортери, които винаги се надяват да изпишат с тлъсти заглавия за пореден скандал в полицейското управление. Самоубийство? Инфаркт? Нима не ни вярвате? — Той се поспря. — Би трябвало поне да им кажем, че се извършва „рутинна проверка“.