Без светлина [bg]

— Добро утро — каза Арнет, влизайки в главната стая от друга врата. Носеше чаша кафе и голям пакет, който остави на масата. Жената със слушалките започна да разчиства папките. — Поспа ли малко?

— Малко — отвърна Грейвър и се приближи до масата.

Арнет извади снимките от големия плик. — Фотографът остана да работи снощи до късно — каза тя. — Да видим дали си е струвало.

Двамата седнаха и започнаха да разглеждат снимките. Бяха четиридесет и осем.

— Точиците по някои от тях са всъщност пръските от фонтана обясни Арнет. — Сигурно след срещата си двамата са били вече съвсем мокри.

Грейвър бързо прехвърли всички фотографии, отделяйки настрани онези, на които не фигурираше непознатият мъж. После отново разгледа снимките с него, този път по-внимателно, използвайки лупа. Фотографът беше свършил чудесна работа. Беше уловил лицето на непознатия анфас и от няколко различни ъгъла. Той изглеждаше, както бе казала Арнет, малко под шейсетте. Беше по-нисък и по-тежък от Бъртъл, макар и не дебел. Носеше костюм без вратовръзка, яката на ризата му бе разкопчана. Имаше пооредяла коса, но грижливо сресана на път. Макар че снимките бяха цветни, трудно можеше да се определи какъв е тенът му или цветът на косата, защото светлините на фонтана, отразени от водата и бежовия гранит, придаваха особен, деформиращ нюанс на снимките. Той имаше малко едър и топчест нос, а на една от снимките личеше бенка вдясно на брадичката. Навярно около нея трудно се бръснеше.

Понякога мъжът говореше на Бъртъл, гледайки встрани, а изражението му оставаше непроменено на всички снимки. Веднъж фотографът го бе уловил, докато е поглеждал назад и нагоре към високата водна завеса, която почти ги обгръщаше и ясно се виждаше, че плешивостта му е предимно върху темето.

— Какво мислиш? — попита след малко Арнет.

Грейвър поклати глава.

— Съвсем обикновен човек.

— Би изглеждал незабележим дори в стая с пет-шест души — рече Арнет. — Прилича на „държавен служител“.

— Просто не мога да възприема това — каза Грейвър, без да откъсва очи от снимките.

Арнет нищо не отвърна. Отпи от кафето, гледайки една от снимките.

— Не са ли видели кога е пристигнал? — попита Грейвър.

— Не. Той просто пресякъл тревата и се приближил. Тръгнал си по същия начин. Всъщност моите хора се опитали да го проследят, когато потеглил, но просто го изпуснали. Можели да успеят, ако слезели от колите, но решили да не рискуват.