Без светлина [bg]

Грейвър вътрешно се притесняваше, очаквайки Уестрейт да избухне, но за негова изненада това не се случи. Макар да беше невъздържан, той умееше да играе не по-зле и съзнаваше, че ще бъде в негова полза, ако сега не реагира както обикновено. Но той трябваше да каже нещо и въпреки разярения си вид, тонът му бе равен.

— Рутинна проверка ли, Уорд? Как се прави рутинна проверка при инфаркт? Вече имаме доклад за Тислър. Защо просто не им кажем: „Е, ужасно нещо, момчета, но един се е застрелял и един е умрял от инфаркт. Случва се“. Ако няма разследване, това веднага ще им подскаже, че просто няма какво да се разследва. Няма какво да се обяснява.

— Това си е лично твое тълкуване какво то ще им „подскаже“, Джек обори го веднага Лукънс. — На някой друг то може да „подскаже“, че това е прикриване.

Всички млъкнаха за момент. Хъртиг кимаше, но гледаше календара на бюрото си. Грейвър знаеше как никак не му се иска да каже на медиите, че в секция „Организирана престъпност“ на Отдела по криминално разузнаване се извършва разследване след смъртта на двама от нейните офицери през последните четиридесет и осем часа. Това бе все едно да драснеш клечка кибрит на бензин. Всъщност щеше сам да изпише вестникарските заглавия на първа страница. И Лукънс го знаеше, но според Грейвър той навярно смяташе, ме си, струва да изтъкне своята гледна точка. Можеше и да спечели. Но не успя.

Хъртиг се наведе напред, облягайки се на бюрото и погледна Лукънс.

— Уорд, просто не виждам как можем да ангажираме толкова много хора и време — което значи пари — с подобно разследване — каза той. — Мисля, че просто трябва да го назовем лош късмет, неудобен момент, ужасно съвпадение. Смятам, че не бихме могли да оправдаем това. Наистина не можем.