Без светлина [bg]

— Да — рече Лара и сведе очи. — Знам.

— А сега май трябва да кажеш на всички от „Организираната престъпност“ да дойдат тук.

— На всички ли?

— Да, така ми се струва.

След петнайсет минути деветимата останали детективи се събраха в кабинета на Грейвър. Някои седнаха, други се бяха изправили до стената, а двама се разположиха на пода. Нюман застана в по-отдалечения край на стаята. Грейвър им съобщи какво се е случило. Беше прям, разказа им всичко, което знаеше — или поне каквото му бе предал Уестрейт — и добави, че допълнително ще бъдат уведомени за погребението.

Той посочи Тед Луси за временно изпълняващ длъжността ръководител на секцията — впрочем, според Грейвър точно той трябваше да бъде на този пост, а не Безъм — и им каза, че ако имат някакви въпроси, проблеми, предложения, молби, да се отнесат първо до Луси. Подчерта, че съзнава колко са необичайни тези обстоятелства, но понякога животът раздава подобни карти и единственото, което могат да направят, е да ги изиграят такива, каквито са. Това беше малко безсмислено изявление, но той чувстваше, че трябва някак си да признае зловещото съвпадение. Помоли Луси да остане за момент и освободи другите.

Грейвър даде на Луси секретния код за стаята на Безъм, за да прибере там личните му вещи в една кутия. Каза му да прегледа материалите на Безъм и постепенно да се запознае с текущите задачи. Ако има някакви въпроси, свързани с архива на Безъм, да ги отправи направо към Грейвър.

След излизането на Луси, той грабна телефона и се обади на Пола. След малко двамата с Нюман влязоха при него.

— Всички говорят само за Безъм — рече Пола и бързо се настани пред бюрото. Косата при слепоочията й беше прибрана назад с шнола. Както винаги, едната й китка беше окичена с гривни, които дрънчаха при всяко нейно движение. Леко подпухналите й очи издаваха недоспиването през изминалата нощ.

— Да, знам — каза Грейвър. — Какво открихте?

Докато Пола прелистваше неизменния си бележник, Нюман седна на друг стол и кръстоса ръце, готов да изслуша нейния отчет. Или поне с едно ухо. Видът му беше замислен.

— Намерихме петнайсет различни хартийки от боклука на Валери Хийт — започна Пола. — Три плика: един от „Гълфстрийм Нешънъл Банк енд Тръст“ с прозорче, така че не знаем до кого е бил адресиран. Един от „Секюър Мейнтинънс Сървисис“ с името Дорис У., изписано отвън; един от „Секретарски услуги «Ексел Екзекютив»“, отвън с написано Оливия М. Намерихме седем квитанции от различни места, от бакалия, автомивка, аптека и други подобни. От тях пет бяха за плащане в брой, за другите две не разбрахме. Открихме три листа от тефтер, с телефонни номера на тях: единият е на клуб с мъжки стриптийз, казва се „Фалос“; вторият е на козметичен салон, на име „Ла Ривиера“, а третият е на бар, „Магис“, в Кема, недалече от жилището й. Имаме и листче, надраскано с името Дон С.

Пола вдигна поглед, нервно въртейки молива в ръката си.