Без светлина [bg]

Хъртиг погледна Уестрейт.

Уестрейт поклати глава.

— Късно снощи — обясни Хъртиг тялото на Безъм беше докарано със самолет в Хюстън и в четири и трийсет тази сутрин е била направена нова аутопсия, както бе решено.

— Кой е извършил аутопсията? — пак го прекъсна Грейвър.

— Стърн.

Клей Стърн беше главният съдебен лекар. Значи е била направена както трябва.

— Той потвърди резултатите от Браунсвил — продължи Хъртиг. — Първопричината е инфаркт. Според мисис Безъм, а и според медицинското досие на Безъм, той не се е оплаквал от сърдечно страдание. Оказва се, че е имал заболяване, което лекарите наричат „ненадейна вдовица“. Не дава никакви предупредителни признаци. Няма симптоми и затова човек не подозира за него. — Той щракна с пръсти. — И в един момент те поразява.

Хъртиг кимна след своето обяснение и за момент сините му очи се зареяха в далечината. Той отпусна ръце върху страничните облегалки на стола и сви замислено устни. После се пресегна и взе някакви материали.

— Прочетохме доклада ти за Артър Тислър и тук мненията ни не съвпадат — каза Хъртиг.

Грейвър погледна Уестрейт и Лукънс. И двамата бяха вперили погледи в Хъртиг като послушни кученца. Грейвър предположи, че те внимателно следят всяко колебание на шефа, макар и незначително, в едната или в другата посока. Уорд Лукънс беше две-три години по-възрастен от Уестрейт и два пъти по-слаб. Имаше гъста и остра кестенява коса, носеше съвсем обикновени очила с метални рамки и беше толкова безличен, че Грейвър с усилие разговаряше с него. Но беше честен човек и се придържаше строго към устава, макар че тези качества малко бледнееха поради невероятната му самоувереност в собствената си правота. Всичко това го правеше естествен враг на интриганта Уестрейт. Грейвър предполагаше, че Хъртиг се вбесява и от двамата.

— По отношение на доклада ли? — попита Грейвър.

— Не. Той изглежда достатъчно ясен. Отнася се за това, което трябва да направим сега.

Хъртиг беше достатъчно ловък адвокат и съвсем малко му трябваше, за да разбере намеренията на Грейвър. Ала самият Грейвър нямаше никакво намерение да рискува, без да му бъде зададен точно определен въпрос. Той просто гледаше Хъртиг и изчакваше. И Хъртиг чакаше. В този миг на Грейвър му се стори, че мерна нещо като забавно пламъче в светлите му очи, но то веднага изчезна.

— Уорд смята, че два смъртни случая, въпреки външно невинните обстоятелства, са прекалено голямо съвпадение — рече Хъртиг, кимайки към Лукънс. — Според него трябва да се проведе генерална реви чия на твоето поделение по организираната престъпност. — Той замълча, без да откъсва поглед от Грейвър. — Ти какво мислиш?