Без светлина [bg]

Моливът на Арнет докосна лицата на друга снимка. Грейвър пак се надвеси, разглеждайки лицата на мъжа и жената от нов ъгъл. Не му бяха познати. Почувства облекчение, но бе озадачен. Преди това беше почти готов да се обзаложи, че е същата онази двойка от „Ла Фачезия“.

— Виж, там са застанали с лице към играчите на фризби, но жената всъщност гледа встрани към Дийн — каза Арнет. — А сега поглежда назад към западния край на поляната. Тук гледа към източната страна. Мъжът сега се е обърнал към фонтана. Дийн обикаля северния край. Двойката се разделя. Жената тръгва към северния край; мъжът остава при фонтана. Те се въртят наоколо и наблюдават мястото и от двете позиции. А тук жената се преструва, че гледа някакви деца в долния край на поляната. Сега Дийн се приближава до източната страна на поляната и стигайки до фонтана, Непознатия се присъединява към него. Мъжът при фонтана се мотае около тях. Гледа как пада водата. Поглежда арките, вероятно през тях към алеята от другата страна. Жената се приближава откъм източния край и отива до него.

Арнет взе няколко други снимки, които бе отделила настрана.

— Сега тук моят фотограф е направил кадър в едър план. — Тя посочи с молива лявото ухо на мъжа. — Виждаш ли това? Мисля, че е подслушвател. Тук имаме малко разногласие по въпроса, но според мен е именно това. Двамата стоят малко под пръските на фонтана и гледат през арките встрани. После пак се разделят и се отправят към противоположни страни на затревената алея. Там остават, оглеждайки се както преди, до момента, в който Дийн и Непознатия приключват разговора си и се разделят.

Арнет остави последната снимка, отпи от кафето и погледна Грейвър.

— Във всички тези фотографии мъжът и жената нито веднъж не са уловени да говорят помежду си. Те не се шляят по тревата, не сядат по пейките, не се приближават до водопада, за да го погледнат нагоре отблизо и да се посмеят — хората обикновено отиват близо до водата, гледат нагоре и кой знае защо винаги се смеят. От това те обзема странно чувство. Но най-важното е, че те изобщо не поглеждат пред себе си. Нито веднъж. Винаги гледат някъде другаде.

Грейвър безмълвно разглеждаше снимките.

— Това сега е повсеместно явление — рече тя и се облегна назад. — Всички се шпионират. Наркотрафикантите, компютърните бандити, шайките за крадени коли, кои ли не. Бизнес съдружници, бизнес съперници. А и средният американец. Всеки подслушва някого. Шпионират се чужди модеми, подслушват се разговори от мобифони. Това е съвременната технология. Америка се е запалила по нов спорт, не иска да остане по-назад от Джеймс Бонд и последователите му. — Тя се усмихна. — Вече не се знае кой кого мами и контраследенето се приема като нещо дадено. Ние автоматично се оглеждаме да го търсим.