Без светлина [bg]

— Значи се договорихме — тихо каза Калатис. Бяха само двамата на верандата и бяха изпили последните си чаши с „Куба либре“. Бяха се подпрели на лактите си върху плетената маса между тях, разговаряйки спокойно, сякаш почти незаинтересовано. — Пет милиона.

— В брой.

— О, да. Разбира се. — Той кимна замислено. — Тях ще ги получите от…

— Всичко, съкровищни бонове, облигации, депозитни бонове… акции. Това варира, искам да кажа, сумата от акциите.

— Но ще имате пет милиона, нали? Трябва да зная точната сума.

— Да. Пет.

— Поне от четири или пет различни банки. В няколко различни щата. Това е важно.

— Уредено е.

— Десет дни, считано от този момент.

Мъжът кимна и преглътна. Калатис разбираше как се чувства той. Познаваше ги тия типове. Мъже, които прекалено много бързат, твърде привързани към начина, по който това действаше през осемдесетте години, и неможещи да чакат плодовете през деветдесетте. Той трупаше цяло състояние от нетърпението на такива мъже. Но дори и те, дори истинските пирати сред тях си глътваха малко езиците, давайки пет милиона в брой. Без допълнителни гаранции, без договор, без ръкостискане. Но Калатис никога не ги проваляше и ето защо те продължаваха да идват, а този бе дошъл за първи път.

— И това е част от онзи „общ фонд“ — каза гостът, очаквайки от Калатис да го увери още веднъж.

— О, да. — Калатис кимна с готовност. — Това е една комплексна сделка — всички са вложители от Хюстън. Трийсет и два милиона долара. Вашият приятел, който ме е препоръчал пред вас, участва с осем милиона. Но това ви е известно. Има още двама. Вашият дял е най-малък. Останалите са инвестирали при мен и преди. Разбирате, че не мога да спомена имената им. Много от нашите инвеститори се познават помежду си, защото са се препоръчали един друг. Но някои желаят да останат в тайна. В този проект вие сте единственият новодошъл.