Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Отново ще разговарям с Йонеску.
— Късмет!
Мери помоли Дороти Стоун да й уговори среща с диктатора.
След няколко минути секретарката влезе в кабинета.
— Съжалявам, госпожо посланик, румънският президент не приема никого.
Мери я погледна доста учудено.
— Какво означава това?
— Не зная. Там става нещо много странно. Йонеску не се среща изобщо с никого. Всъщност никой не може дори да припари в двореца.
Мери седеше и мислеше каква може да бъде причината. Дали пък Йонеску не възнамеряваше да направи някакво важно съобщение? Или пък се готви преврат? Сигурно става нещо много важно. Но каквото и да бе то, Мери трябваше да разбере.
— Дороти — каза тя, — доколкото зная, вие имате връзки в президентския дворец, нали?
Дороти се усмихна.
— Имате предвид „старата момичешка свръзка“, нали? Разбира се, говорим си понякога.
— Искам да разберете какво става там.
След един час Дороти й докладва.
— Разбрах това, което ви интересуваше — каза тя. — Пазят го в голяма тайна.
— Какво пазят в голяма тайна?
— Синът на Йонеску е на смъртно легло.
Мери отвори уста от учудване.
— Нику? Какво му е?
— Натровил се е с ботулин.
Мери веднага я попита:
— Искате да кажете, че в Букурещ има епидемия?
— Не, госпожо. Спомняте ли си, че наскоро имаше епидемия в Източна Германия? По същото време Нику ходил там и някой му подарил няколко консерви. Вчера изял една от тях.
— Но за това си има антисерум! — възкликна Мери.
— Да, но в европейските страни се е свършил, госпожо. Изразходвали са го миналия месец по време на епидемията.
— О, Господи!
Когато Дороти излезе, Мери продължи да мисли. Може да е твърде късно, но все пак… Тя си спомни колко лъчезарно и обаятелно момче е Нику. Беше само на четиринайсет години — една година по-голям от Бет.
Натисна бутона за вътрешните връзки и каза:
— Дороти, свържете ме с Центъра за контрол и профилактика на болестите в Атланта, Джорджия.
Пет минути по-късно тя разговаряше с директора.
— Да, госпожо посланик, имаме антисерум за ботулизъм, но досега не са ни докладвали за случай в Съединените щати.
— Аз не се обаждам от Съединените щати — каза му Мери. — Звъня от Букурещ. Серумът ми трябва незабавно.
Последва кратка пауза.
— Ще се радвам да ви доставя серума — каза директорът, — но ботулизмът се развива изключително бързо. Страхувам се, че докато го получите, ще бъде…
— Ще уредя транспорта — каза Мери. — Само го пригответе. Благодаря ви.
Десет минути по-късно тя разговаряше с генерал Ралф Зукор от военновъздушните сили във Вашингтон.
— Добро утро, госпожо посланик. За мен е голямо удоволствие да ви чуя. Аз и жена ми сме ваши големи почитатели. Как…
— Генерале, нуждая се от вашите услуги.
— Разбира се, каквото пожелаете.
— Имам нужда от най-бързия ви самолет.
— Моля?
— Имам нужда от самолет, който да тръгне веднага с един специален серум за Букурещ.
— Разбирам.
— Можете ли да го уредите?
— Ами да. Сега ще ви обясня какво е необходимо да направите. Трябва да получите разрешение от секретаря на Министерството на отбраната. За издаване на разрешението ще е нужно да попълните някои специални формуляри. Трябва да изпратите едно копие на мен и едно до Министерството на отбраната. Ние от своя страна ще ги препратим до…
Мери слушаше и вече кипеше от гняв.
— Генерале, нека аз да кажа какво пък вие трябва да направите. Трябва да спрете да говорите и да разрешите полет на този проклет самолет. Ако…
— Няма никакъв начин да…
— Животът на едно дете е в опасност. И това дете е синът на президента на Румъния.
— Съжалявам, но не е в моите правомощия да…
— Генерале, ако това момче умре само защото някакви си формуляри не са били попълнени, ви обещавам, че ще свикам най-голямата пресконференция, която някога сте виждали. Ще ви дам възможност да обясните защо сте оставили да умре синът на Йонеску.