Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябваше да присъствам на подписването на една медицинска конвенция в Рим — обясни Дъглас.
— Продължавай, кажи й и за другото — подкани го Флорънс.
— Ами истината всъщност е следната. Не ми се ходеше кой знае колко, но се притеснявахме за тебе. Искаше ни се да те видим и да се уверим със собствените си очи как я караш. Та ето ни сега тук.
— Толкова се радвам.
— Никога не съм си и помисляла, че един ден ще познавам такава голяма звезда — въздъхна Флорънс.
Мери се засмя.
— Флорънс, фактът, че съм посланик, изобщо не ме прави звезда.
— О, не говоря за това.
— А за какво говориш?
— Не знаеш ли наистина?
— Какво да зная?
— Мери, миналата седмица в „Тайм“ имаше голяма статия за тебе. Поместена беше и твоя снимка с децата. У дома за тебе пишат във всички вестници и списания. Всеки път, когато Стантън Роджърс дава пресконференция по въпросите на външните работи, той те дава за пример. Президентът също говори за тебе. Повярвай ми, интересът към теб не спада въобще.
— Не са ме информирали за това — каза Мери и си спомни какво й бе казал Стантън Роджърс: Президентът се разпореди да получиш голяма популярност.
— Колко ще останете?
— Ще ми се да останем при теб завинаги, но сме планирали да ти погостуваме три дни, а след това се прибираме у дома.
Дъглас я попита:
— Как се справяш, Мери? Искам да кажа, нали се сещаш, без Едуард.
— По-добре съм — каза Мери бавно. — Всяка нощ разговарям с него. Това сигурно е лудост, нали?
— Не, съвсем не.
— Все още съм като в ада. Но се опитвам. Опитвам се.
— Не си ли… срещнала друг? — попита я Флорънс доста внимателно.
Мери се усмихна.
— Всъщност може би срещнах. Ще го видите довечера на вечеря.
Доктор Луи Дефорж веднага допадна на семейство Шифър. Те бяха чували, че французите са сноби и високомерни, но Луи бе много дружелюбен, топлосърдечен и общителен. Дъглас и той разговаряха за проблемите на медицината. Това бе една от най-щастливите й вечери, откакто бе дошла в Букурещ. За кратко се почувства в безопасност и спокойна.
В единайсет часа семейство Шифър се оттегли в спалнята за гости. Мери остана да изпрати Луи.
— Приятелите ти много ми харесват. Надявам се отново да ги видя.
— И те те харесаха. След два-три дни си тръгват за Канзас.
Той я погледна въпросително:
— Мери, ти не мислиш да си тръгваш, нали?
— Не, аз оставам.
Той се усмихна.
— Това е добре. — Поколеба се за момент и после тихо добави: — Ще ходя в планината за уикенда. Много ще се радвам, ако и ти дойдеш с мен, Мери.
— Ще дойда.
Беше толкова просто.
Тази вечер тя лежеше в тъмнината и разговаряше с Едуард. Скъпи, винаги, винаги ще те обичам, но вече трябва да престана да мисля само за тебе. Време е да започна нов живот. Ти винаги ще си останеш част от него, но ми е нужен някой, на когото да се опра. Луи не си ти, но той е Луи. Той е силен, и добър, и смел. Това засега ти стига. Моля те да ме разбереш, Едуард. Моля те…
Тя се изправи в леглото и светна нощната лампа. Вторачи се задълго в брачната си халка, после бавно я свали от пръста си.
Халката е кръг, който символизира край и начало.
Мери показа на семейство Фишър забележителностите на Букурещ и се погрижи максимално да запълни програмата им. Трите дни изминаха твърде бързо и когато Шифърови си заминаха, Мери се почувства болезнено самотна. Чувстваше се така, сякаш бе напълно изолирана от близките си и заставена да живее в чужда и опасна за нея страна.
Както обикновено Мери пиеше сутрешното си кафе с Майк Слейд и двамата обсъждаха програмата за деня.
Когато свършиха, Майк каза:
— Носят се разни слухове.
И Мери ги беше чула вече.
— За Йонеску и новата му любовница, нали? Той сякаш…
— За вас.
Тя се вкамени.
— Наистина ли? Какви слухове?
— Като че ли доста често се срещате с доктор Луи Дефорж.
Очите на Мери заблестяха от яд.
— Това, с кого се срещам, не засяга никого другиго, освен мене.
— Осмелявам се да ви противореча, госпожо посланик. Това засяга всички в посолството. Ние имаме стриктна заповед да не се замесваме в каквито и да било връзки с чужденци, а лекарят е чужденец. Освен това се оказа, че той е вражески агент.