Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 134
Перейти на страницу:

— Трябваше да присъствам на подписването на една медицинска конвенция в Рим — обясни Дъглас.

— Продължавай, кажи й и за другото — подкани го Флорънс.

— Ами истината всъщност е следната. Не ми се ходеше кой знае колко, но се притеснявахме за тебе. Искаше ни се да те видим и да се уверим със собствените си очи как я караш. Та ето ни сега тук.

— Толкова се радвам.

— Никога не съм си и помисляла, че един ден ще познавам такава голяма звезда — въздъхна Флорънс.

Мери се засмя.

— Флорънс, фактът, че съм посланик, изобщо не ме прави звезда.

— О, не говоря за това.

— А за какво говориш?

— Не знаеш ли наистина?

— Какво да зная?

— Мери, миналата седмица в „Тайм“ имаше голяма статия за тебе. Поместена беше и твоя снимка с децата. У дома за тебе пишат във всички вестници и списания. Всеки път, когато Стантън Роджърс дава пресконференция по въпросите на външните работи, той те дава за пример. Президентът също говори за тебе. Повярвай ми, интересът към теб не спада въобще.

— Не са ме информирали за това — каза Мери и си спомни какво й бе казал Стантън Роджърс: Президентът се разпореди да получиш голяма популярност.

— Колко ще останете?

— Ще ми се да останем при теб завинаги, но сме планирали да ти погостуваме три дни, а след това се прибираме у дома.

Дъглас я попита:

— Как се справяш, Мери? Искам да кажа, нали се сещаш, без Едуард.

— По-добре съм — каза Мери бавно. — Всяка нощ разговарям с него. Това сигурно е лудост, нали?

— Не, съвсем не.

— Все още съм като в ада. Но се опитвам. Опитвам се.

— Не си ли… срещнала друг? — попита я Флорънс доста внимателно.

Мери се усмихна.

— Всъщност може би срещнах. Ще го видите довечера на вечеря.

Доктор Луи Дефорж веднага допадна на семейство Шифър. Те бяха чували, че французите са сноби и високомерни, но Луи бе много дружелюбен, топлосърдечен и общителен. Дъглас и той разговаряха за проблемите на медицината. Това бе една от най-щастливите й вечери, откакто бе дошла в Букурещ. За кратко се почувства в безопасност и спокойна.

В единайсет часа семейство Шифър се оттегли в спалнята за гости. Мери остана да изпрати Луи.

— Приятелите ти много ми харесват. Надявам се отново да ги видя.

— И те те харесаха. След два-три дни си тръгват за Канзас.

Той я погледна въпросително:

— Мери, ти не мислиш да си тръгваш, нали?

— Не, аз оставам.

Той се усмихна.

— Това е добре. — Поколеба се за момент и после тихо добави: — Ще ходя в планината за уикенда. Много ще се радвам, ако и ти дойдеш с мен, Мери.

— Ще дойда.

Беше толкова просто.

Тази вечер тя лежеше в тъмнината и разговаряше с Едуард. Скъпи, винаги, винаги ще те обичам, но вече трябва да престана да мисля само за тебе. Време е да започна нов живот. Ти винаги ще си останеш част от него, но ми е нужен някой, на когото да се опра. Луи не си ти, но той е Луи. Той е силен, и добър, и смел. Това засега ти стига. Моля те да ме разбереш, Едуард. Моля те…

Тя се изправи в леглото и светна нощната лампа. Вторачи се задълго в брачната си халка, после бавно я свали от пръста си.

Халката е кръг, който символизира край и начало.

Мери показа на семейство Фишър забележителностите на Букурещ и се погрижи максимално да запълни програмата им. Трите дни изминаха твърде бързо и когато Шифърови си заминаха, Мери се почувства болезнено самотна. Чувстваше се така, сякаш бе напълно изолирана от близките си и заставена да живее в чужда и опасна за нея страна.

Както обикновено Мери пиеше сутрешното си кафе с Майк Слейд и двамата обсъждаха програмата за деня.

Когато свършиха, Майк каза:

— Носят се разни слухове.

И Мери ги беше чула вече.

— За Йонеску и новата му любовница, нали? Той сякаш…

— За вас.

Тя се вкамени.

— Наистина ли? Какви слухове?

— Като че ли доста често се срещате с доктор Луи Дефорж.

Очите на Мери заблестяха от яд.

— Това, с кого се срещам, не засяга никого другиго, освен мене.

— Осмелявам се да ви противореча, госпожо посланик. Това засяга всички в посолството. Ние имаме стриктна заповед да не се замесваме в каквито и да било връзки с чужденци, а лекарят е чужденец. Освен това се оказа, че той е вражески агент.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)