Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Не мога да извърша такава операция без разрешението на Белия дом. Ако…
Мери го прекъсна:
— Тогава го получете. Серумът ще чака на летището в Атланта. И още нещо, генерале, всяка секунда сега е решаваща.
Тя затвори телефона и започна да се моли.
Адютантът на генерал Ралф Зукор попита:
— Какво се е случило, господине?
Генерал Зукор отвърна:
— Нашият посланик в Румъния иска от мен незабавно да изпратя един SR-71 дотам, за да достави някакъв серум.
Адютантът се усмихна.
— Сигурен съм, че няма ни най-малка представа какво означава това, генерале.
— Очевидно няма. Но ние бихме могли да се подсигурим все пак. Свържете ме със Стантън Роджърс.
След пет минути генералът разговаряше със съветника на президента по международните въпроси.
— Исках просто да ви информирам за това искане и да ви кажа, че аз, естествено, отказах. Ако…
Стантън Роджърс го прекъсна:
— Генерале, за колко време можете да вдигнете във въздуха един SR-71?
— За десет минути, но…
— Направете го!
Нервната система на Нику Йонеску бе засегната. Той лежеше, потен и пребледнял. Бе изгубил всяка ориентация, дишаше с респиратор. До леглото му стояха трима лекари.
Президентът Йонеску крачеше нервно из стаята.
— Какво става?
— Ваше превъзходителство, вече се свързахме с колегите ни от Източна и Западна Европа. Никакъв антисерум не е останал.
— А в Съединените щати?
Лекарят сви рамене.
— Страхувам се, че докато уредим да докарат серума… — той се запъна, — ще бъде твърде късно.
Йонеску се приближи до леглото и взе ръката на сина си. Тя бе влажна и лепнеше.
— Не умирай — зарида Йонеску. — Не умирай.
Когато самолетът се приземи на международното летище в Атланта, там вече чакаше една кола на военновъздушните сили и в нея бе антисерумът, опакован в лед. След три минути самолетът отново бе във въздуха, отправяйки се в посока североизток.
SR-71 — най-бързият свръхзвуков самолет на военновъздушните сили, лети с три пъти по-голяма скорост от тази на звука. Само веднъж той намали скоростта си над Атлантическия океан, за да се презареди с гориво. Самолетът измина близо шест и половина хиляди километра до Букурещ за малко повече от два часа.
На летището го чакаше полковник Маккини. Военен ескорт съпроводи колата със серума до двореца на румънския президент.
Мери цяла нощ стоя и приема в кабинета си всички пристигащи съобщения. Последното дойде в шест часа сутринта.
Обади се полковник Маккини.
— Дадоха серума на момчето. Лекарите казаха, че ще се оправи.
— О, благодаря ти, Господи!
След два дни в кабинета на Мери пристигна пакет с огърлица от диаманти и смарагди, към който бе прикрепена следната бележка:
„Никога няма да мога да ви се отблагодаря.
Александрос Йонеску“
— Боже мой! — възкликна Дороти, когато видя огърлицата. — Сигурно струва половин милион долара!
— А може би и повече — каза Мери. — Върнете я обратно.
На другата сутрин президентът поиска да се срещне с Мери.
Посрещна я един от секретарите му.
— Президентът ви очаква в кабинета си.
— Мога ли първо да видя Нику?
— Да, разбира се. — Той я поведе нагоре по стълбите.
Нику лежеше в леглото си и четеше. Той вдигна очи, когато Мери влезе.
— Добро утро, госпожо посланик!
— Добро утро, Нику.
— Татко ми каза какво сте направили за мен. Искам да ви благодаря.
Мери му отговори:
— Не можех да те оставя да умреш. Спасих те заради Бет някой ден.
Нику се засмя.
— Доведете я, за да го обсъдим заедно.
Президентът чакаше Мери на първия етаж. Започна направо:
— Върнали сте подаръка ми.
— Да, ваше превъзходителство.
Той й посочи стол и я покани:
— Седнете. — Погледа я за момент и продължи. — Какво искате?
Мери каза:
— Не търгувам с живота на децата.
— Вие спасихте живота на сина ми. Трябва да ви се реванширам.