Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Мери бе зашеметена и едва успя да проговори.
— Но това е нелепо! — заекваше тя. — Какво знаете вие за доктор Дефорж?
— Спомнете си как се запознахте с него — подсказа й Майк Слейд. — Дамата в беда и рицарят в блестящите доспехи! Това е стар, изпитан метод. Аз самият съм го използвал.
— Пет пари не давам какво сте правили вие и какво не сте правили — отвърна Мери. — Той ви превъзхожда десетки пъти. Борил се е против терористите в Алжир и те са убили жена му и децата му.
— Виж ти, това е интересно. Тъкмо изучавам досието му. Вашият лекар никога не е бил женен и изобщо не е имал деца — каза спокойно Майк.
25
На път за Карпатите спряха да обядват в едно крайпътно ханче близо до Тимишоара. Ханчето се наричаше „Петъчни ловци“ и вътре приличаше на средновековна винарска изба.
— Специалитетът на заведението е дивеч — каза Луи на Мери. — Препоръчвам ти да опиташ еленското месо.
— С удоволствие.
Никога през живота си не бе яла еленско. Беше много вкусно.
Луи поръча и бутилка згиара — местно бяло вино. Излъчваше увереност, някаква вътрешна сила, която караше Мери да се чувства сигурна и спокойна.
Беше я взел с колата си от центъра, далеч от посолството.
— По-добре е никой да не знае къде отиваш — каза й той, — иначе всички дипломати в града ще започнат да коментират.
Твърде късно, смръщи вежди Мери.
Луи беше взел колата назаем от един свой приятел от френското посолство. Тя бе с черно-бели елипсовидни номера с дипломатически знаци CD.
Мери знаеше, че автомобилните номера улесняваха работата на полицията. Номерата на чужденците започваха с цифрата дванадесет. Служебните коли бяха с жълти номера.
След като се наобядваха, потеглиха отново. По пътя често задминаваха примитивни селски каручки, сковани ръчно от дърво, и цигански катуни.
Луи бе опитен шофьор. Мери го наблюдаваше, докато той шофираше, и мислеше за думите на Майк Слейд: Тъкмо изучавам досието му. Вашият лекар никога не е бил женен и изобщо не е имал деца. Той е вражески агент.
Тя не вярваше на Майк Слейд. Инстинктът й подсказваше, че той лъже. Луи не можеше да се промъкне в кабинета й и да изпише онези думи по стените. Някой друг я заплашваше. Тя вярваше на Луи. Никой не може да изиграе онова чувство, което видях на лицето му, когато забавляваше децата. Никой не би могъл да бъде такъв добър артист.
Въздухът ставаше все по-рядък и по-хладен и храстите и дъбовите гори отстъпиха на ясеновите дървета и елите.
— Тук е чудесно за лов — каза Луи. — В тия гори има глигани, сръндаци, вълци и диви кози.
— Никога не съм ходила на лов.
— Може някой ден да те заведа.
Планината пред нея със своите върхове, обгърнати в мъгла и облаци, й приличаше на швейцарските Алпи, фотоси от които бе виждала преди. Минаваха покрай горички и зелени ливади, осеяни с крави. Над главите им висяха ледени оловни облаци и на Мери й се струваше, че ако протегне ръка да ги докосне, те ще залепнат по пръстите й като студен метал.
Късно следобед стигнаха до Сиоплеа — красив планински курорт в алпийски стил. Мери изчака в колата, докато Луи направи регистрацията в хотела.
Един портиер в напреднала възраст ги съпроводи до апартамента им. Състоеше се от доста голям, скромно, но удобно обзаведен хол, спалня, баня и тераса, от която се откриваше чудесна гледка към планината.
— За пръв път в живота ми се иска да съм художник — каза Луи с въздишка.
— Гледката наистина е чудесна!
Той се доближи до нея.
— Не, искам да кажа, че ми се иска да те нарисувам.
Тя се замисли: Чувствам се като седемнайсетгодишно момиче на своята първа среща. Нервна съм.
Той я прегърна и я притисна към себе си. Тя сгуши глава на гърдите му, устните му докоснаха нейните, а ръцете му нежно галеха тялото й. Придърпа ръката й надолу и тя усети твърдостта на члена му, после забрави за всичко друго и вече мислеше само за това, което чувстваше в момента.
Изпитваше лудешка страст, която бе нещо повече от необходимостта да прави секс. Това бе нуждата някой да я прегръща, да я направи по-уверена, да я защитава, да я убеди, че вече не е самотна. Тя искаше Луи да бъде в нея, тя да бъде в него, да се слее с него…