Фурията на Първия лорд [bg]

Тя погледна Исана без никакви емоции по лицето или поведението и каза:

— Повярвайте ми. Опитвах. Всичко свърши, Исана. Ако искате да намалите болката и страданието на нашите хора, трябва да ги посъветвате да се предадат.

— Те не биха я послушали — пренебрежително каза кралицата. — И освен това не искам да я пусна.

Инвидия се намръщи.

— Тогава не виждам смисъл да поддържаме живота им — на нея и нейния любовник.

— Да кажем, че това е за доброто на алеранския народ — каза кралицата.

Исана извърна поглед от коварната Върховна лейди към кралицата.

— Какво?

Кралицата сви рамене — жест, който Исана намери за някак познат и много неудобен.

— Алеранците страдат, защото се бият. Те никога няма да се предадат, докато Гай Октавиан е жив. Засега Гай Атис може да им даде способността да се съпротивляват, но той не е истинският наследник и вашите хора го знаят. Докато истинският наследник на Дом Гай ходи по земята, винаги ще има много хора, които да се бият. С него трябва да се справя.

Кралицата насочи нокътя си към Исана.

— Майката на Октавиан е под мой контрол. Той ще бъде принуден да дойде при мен, за да се опита да запази живота й. Както знаете обаче, тя вече е вземала необмислени решения в миналото. Може да се самоунищожи, за да попречи на Октавиан да дойде за нея — затова имам нужда мъжкият да е здрав и невредим. Докато той е жив, тя ще храни надежда двамата да избягат оттук.

Исана опита да овладее треперенето, предизвикано от студения, овладян глас на кралицата, от спокойната яснота на нейната логика. Не успя.

— Имам я — каза кралицата. — Да я имам ще ми осигури Октавиан. Когато той умре, остатъкът от Алера ще се разпадне и ще се предаде. Ще бъде по-добре за мен и за децата ми. И по-добре за тях.

— Убийте ги и двамата — предложи Инвидия. — Отмъщението може да го привлече към вас толкова сигурно, колкото и загрижеността.

Кралицата оголи черно-зелените си зъби в усмивка.

— Ах, прародителят на неговия родоначалник изчака близо двадесет и пет години, за да си отмъсти, когато моментът стана подходящ. Тази кръвна линия не се стреми да коригира такъв дисбаланс… какъв е изразът? В огън?

— На гореща глава — тихо каза Исана.

— Точно така — каза вордската кралица. Тя се обърна към Инвидия. — Защо не сте на бойното поле?

— По две причини — отговори Инвидия. — Първо, нашите шпиони в Антил съобщават, че Октавиан и неговите легиони са тръгнали на север преди близо два дни.

— Какво? — прекъсна я кралицата. — Къде са те сега?

Устата на Инвидия се изкриви в студена усмивка.

— Не знаем нищо повече. Вашата орда пристигна в Антил преди няколко часа. Те са обсадили града и търпят три пъти по-големи загуби от всеки друг обсаден град.