Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
В петък на 2 май новият екип, на когото беше наредено да замести Борис Шчербина и членовете на правителствената комисия, оглавяван от Иван Силаев и включващ стария съперник на Легасов Евгений Велихов, пристигна в Чернобил от Москва.cxxxv
Шчербина и неговата група бях изтощени и силно облъчени, след като пет дни се бяха отнасяли с безразсъдно презрение към заобикалящите ги невидими опасности.22 Членовете на комисията получиха йодни таблетки или дозиметри едва след като бяха престояли 24 часа в кризисната зона, да не говорим, че не всички си даваха труда да ги вземат.cxxxvi23 Сега очите и гърлата им бяха зачервени и възпалени от излагането на радиоактивния прах; гласовете им бяха изтънели и по особен начин скърцаха вследствие на алфа-замърсяването.24 На други им се гадеше, главите им се въртяха и изпадаха в такава възбуда, че не можеха да се концентрират.25 В неделя на 4 май, когато най-после се върнаха в Москва, Шчербина и другите бяха хоспитализирани и прегледани за симптоми на лъчева болест. Предадоха си дрехите и скъпите чуждестранни часовници, които трябваше да се заровят в земята, тъй като бяха твърде замърсени с радиация и не можеха да бъдат спасени.26 Един от помощниците на Шчербина трябваше да вземе душ 18 пъти, за да се отстранят радиоактивните частици от кожата му. Сестрите обръснаха главите на всички, с изключение на Шчербина, който заяви, че такова лечение е под достойнството на член на Министерския съвет на СССР, и се съгласи само на къса подстрижка.
Въпреки увеличаващата се доза радиация и заминаването на колегите му Валерий Легасов реши да остане в Чернобил.27 В края на неделния ден емисиите от реактора достигнаха 7 милиона кюри, като надвишиха стойностите от деня, когато започна операцията с вертолетите. Легасов влезе в конфликт с Евгений Велихов по въпроса как да се реагира на това.
Подобно на Легасов, Велихов нямаше непосредствен опит с ядрени реактори и дойде в Чернобил с намерението да се учи на място.28 Маниерът му не се хареса особено на генералите, които предпочитаха атлетичния и решителен Легасов – един убеден социалист и съветски лидер от традиционен тип – пред дебеличкия учен с неговите западни приятели и ризи на ярки карета.29 Но Велихов разчиташе на дългогодишната си връзка с Горбачов, която му гарантираше пряк контакт с Генералния секретар, а последният вече беше развил лична неприязън към Легасов и беше започнал да подозира, че не му се казва цялата истина за аварията30; Горбачов се нуждаеше от някого в Чернобил, на когото да има доверие.
Освен различията в характерите двамата учени имаха и различен подход към опасността от стопяването на реактора в Блок 4.31 Велихов неотдавна беше гледал „Китайски синдром“, прожектиран предишната година пред ограничен кръг зрители от Катедрата по физика в Московския държавен университет, и се страхуваше от най-лошото. Легасов и някои други ядрени специалисти в централата обаче не се поддадоха на холивудската версия за събитията. Те смятаха, че вероятността за пълно стопяване е пренебрежимо малка.
Физиците нямаха почти никаква реална представа какво точно се случва дълбоко в недрата на Блок №4.32 Не разполагаха с достоверни данни от вътрешността на горящия реактор, а дори измерванията им на радионуклидите, които отиваха в атмосферата, бяха с 50% вероятност за грешка.33 Не знаеха нищо за състоянието на графита и нямаха пълния списък от продуктите на делене, които се освобождаваха от горивото.34 Не бяха сигурни дали цирконият гори или дали някой от тези елементи взаимодейства с хилядите тонове различни материали, които се хвърляха от хеликоптерите. Не знаеха също така как ядреното гориво ще взаимодейства със затвореното количество вода.35 Не разполагаха с никакви хипотетични модели, които можеха да им помогнат.