В долината на смъртта

— Че тя ще получи сто долара и тоалета ни!

— Tormenta![73]

— Вие пък искате да вземете останалото и конете.

Олд Файерхенд си седеше спокойно и се усмихваше с привидно равнодушие.

— Сеньор! — избълва с усилие Хуанито. — Не ви разбирам!

— Затова пък толкова по-добре аз те разбирам, убиецо! Ти, ти си Злия дух в Долината на смъртта, за когото спомена майка ти! Ти искаше днес да ни убиеш, за да се добереш до парите ми, ала тия работа няма да ти се удаде, както предишните ти скверни деяния!

— Няма? — изскърца зъби Хуанито. — Точно тя ще ми се удаде, толкова повече сега! Заминавай за пъкъла!

Казвайки го, той грабна револвера от масата и натисна спусъка. Оръжието изщрака напразно. Натисна повторно — пък същото.

— Не си прави труда! — ухили се Олд Файерхенд. — Ние се погрижихме да не може осата повече да жили. А сега нека ти покажем и нашето жило. Ето го. Каква ще стане сега тя с теб, сеньор?

Олд Файерхенд измъкна с тези думи револвера от пояса си, Херман стори същото.

Хуанито кажи-речи се бе парализирал. Виждайки сега двете оръжия, животът отново се върна в него. Преди някой от двамата да съумее да му попречи, той изскочи навън и тресна вратата. Ключът изщрака в ключалката, резето издрънча.

— Пленени! — изхили се подигравателно отвън.

— Да, пленени — отбеляза Херман. — И за това сами сме си виновни!

— Нищо не вреди, мастър. Тоя смотаняк си въобразява, че ни е надхитрил. Глупост щеше да е, ако бях стрелял по него, защото той ще ми каже много от това, което искам да знам. Стига да бях пожелал и нямаше да ни се измъкне. Та нали бе необходимо само да застана между него и вратата! Сега ще минем през тавана. Може би ще ни се удаде да го подслушаме — по този начин ще узнаем повече, отколкото ако опитаме да го притиснем. Да изгасим свещта! Би могла да ни издаде. И да преместим масата до външната стена! Елате!

Той духна свещта и я мушна в джоба. После се качи на масата, която бяха сложили до външния зид и започна да откъртва с приклада на тежката си пушка една дъска от тавана. След известни усилия успя — дъската се освободи със силен трясък.

Сега не му бе трудно да се набере и да се измъкне навън в края на покрива.

— Качвайте се и вие с пушката си! Аз държа дъската.

Няколко мига по-късно Херман се намираше при Олд Файерхенд.

— Тихо! — предупреди ловецът. — Би следвало да се очаква, че вдигнатата от изкъртването на дъската дандания е била чута. В този случай Хуанито ще дойде да надзърне.

Но изтече една минута, без да се случи нещо.

— Всичко се нарежда отлично — прошепна Олд Файерхенд. — Ние се намираме върху дясното крило и трябва да преминем по средната част отсреща към лявото, където е стълбището. Възможно най-тихо. Не е изключено тоя Хуанито да се намира с дъртата в някоя от стаите под нас. Така че да не вървим по дъските, а по външния зид, за да избегнем шума.

Двамата започнаха да се придвижват предпазливо напред, Олд Файерхенд начело и скоро достигнаха лявото крило. Откриха в покрива един капак, под който видяха тясна стълба и заслизаха по нея.