В долината на смъртта

— Cielo! — изграчи.

Сега се извърна и Хуанито.

— Дявол! Какво е това?

— Това е помощ в беда. Но не за теб, мерзавец и десетократен злодей!

— Ох, вие не сте мъртви, не сте отровени? — извика радостно Анита.

— Не, детето ми…

— Но все пак ще умрете! — ревна Хуанито и се хвърли към Олд Файерхенд да го улови за гърлото.

Но крива му излезе сметката с противника.

Ловецът го посрещна с могъщ юмручен удар в гърдите, от който Хуанито отхвърча назад към пода. Преди изобщо да го е споходила мисълта да събере нови сили, Олд Файерхенд беше вече коленичил върху него и му стегна ръцете към тялото с ласото си.

Старицата поиска да се възползва от този миг и да избяга, ала от вратата пристъпи Херман към нея, и тя се отдръпна с крясък в стаята.

— Останете тук, благородна сеньора! — ухили се Херман. — Аз изпитвах такъв копнеж по вас, че не можех повече да чакам. Побързах да дойда, за да ви прегърна и притисна до сърцето си.

Той също бе държал ласото си в готовност и сега така го уви около тялото на старата, която така и не понечи да се отбранява, че тя не бе в състояние да помръдне крайници. После я облегна като вързоп в ъгъла.

От удара на Олд Файерхенд на Хуанито бе секнал дъхът.

Той зяпаше спазматично уста за глътка въздух. Сега напълни отново дробовете си.

— Каква е тая работа? — извика. — Нападате ме в собственото ми жилище? Знаете ли какво означава това?

— Да. Това означава, че с теб е свършено.

— Не смейте да слагате ръка на мен! Изисквам да бъда незабавно освободен!

— Можел си доста добре да свириш, както чувам. Ето ти моя отговор.

С тези думи Олд Файерхенд стегна така сурово ласото, че пленникът закрещя от болки.

— Тъй. И ако все още не си доволен, ще стане и по-добре!

Анита коленичи на пода и сключи ръце.

— Боже, о, Боже, благодаря ти! — заговори молитвено тя. — Никога през живота си няма да забравя този ден и час. Ти ми изпрати спасители в най-големия страх и злочестина, на мен и всички онези, които чезнат тук и ще бъдат освободени благодарение на тях. Хвала и слава на Теб во веки!

Изрече го с такава жар, че Олд Файерхенд и Херман бяха дълбоко покъртени.

— Сега пропява стърчиопашката — косеше се от яд дъртата. — Ама ястребът ще се спусне върху нея, преди да го е счела за възможно!

— Да, моли се, развратнице! — изсъска и Хуанито. — Мислиш, че си се спасила, но се лъжеш. Почакай само! С вас много-много няма да се церемонят.

Крайно възмутен, Олд Файерхенд срита безсърдечния човек.

— Негоднико! — извика. — Ти си по-лош и от най-злия скот! Нас, които те спасиха от бесния вълк, ти поиска за благодарност да отровиш. А тук… но жалко за думите, които човек хаби за такъв мерзавец. Доня Анита, имайте добрината да ни разведете из къщата. Трябва да се запознаем с помещенията, за да знаем в дадения случай какво да правим. Но нека взема преди това ключа.

Олд Файерхенд посегна рязко към врата на старицата и измъкна връвта с ключа.

— Няма ли някой ключ-майка, пасващ за ключалките на всички врати тук?