Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хари и Рон се бяха отказали да я питат как успява едновременно в няколко часа, но не се въздържаха, когато видяха програмата й за изпитите, които сама си беше направила. Още в първата колонка прочетоха:
ПОНЕДЕЛНИК
9 ч. — аритмантика
9 ч. — трансфигурация
Обяд.
13ч. — вълшебство
13ч. — руни.
— Хърмаяни… — едва се осмели Рон, защото имаше опасност тя да избухне, ако някой я прекъснеше тия дни. — Ъъъ… сигурна ли си, че си преписала правилно тези часове?
— Какво? — сопна се Хърмаяни, като грабна програмата и впери очи в нея. — Да, естествено.
— Има ли смисъл да те питам как смяташ да се явиш на два изпита едновременно?
— Няма — кратко отвърна Хърмаяни. — Случайно някой от вас двамата да е виждал учебника ми „Нумерология и граматика“?
— Ами да, взех го да си чета преди сън — пошегува се Рон, но съвсем тихо.
Хърмаяни се зае да размества купищата пергаменти по масата, търсейки книгата. В този момент нещо изпърха през прозореца и Хедуиг влетя с писъмце в човката.
— От Хагрид е — каза Хари, като скъса плика. — Обжалването на присъдата на Бъкбийк… е насрочено за шести.
— На този ден свършват и изпитите — каза Хърмаяни, като продължаваше да рови за учебника по аритмантика.
— Щели да дойдат тук за процедурата — продължи Хари да чете от писмото. — Някой си от Министерството на магията и… един екзекутор.
Хърмаяни стреснато вдигна поглед.
— Как така! Ще водят екзекутор на обжалването?! Тогава изглежда вече са стигнали до окончателно решение…
— Да, така е — бавно каза Хари.
— Не може така! — възмути се Рон. — От толкова време чета разни неща за обжалването, а те изведнъж го пренебрегват!
Хари обаче имаше ужасното чувство, че Комисията за унищожаване на опасни създания вече е взела своето решение под влиянието на господин Малфой. Драко, който бе видимо потиснат след победата на „Грифиндор“ на финала по куидич, като че ли бе възвърнал обичайната си наперена походка в последните няколко дни. Ако се съдеше по откъслечни подигравателни забележки, дочути от Хари, Малфой бе сигурен, че Бъкбийк ще бъде екзекутиран, и бе много доволен от себе си, че е спомогнал за това. В такива моменти Хари с голямо усилие се въздържаше да не постъпи като Хърмаяни и да зашлеви шамар на Драко. Но най-лошото е, че нямаха нито време, нито възможност да отидат при Хагрид, защото старите строги мерки не бяха отменени, а Хари не смееше да иде да си прибере мантията невидимка от тунела под Еднооката вещица.
Седмицата на изпитите започна и замъкът притихна необичайно. В понеделник третокурсниците излязоха от изпита по трансфигурация изтощени и с пепелявосиви лица. Веднага се заеха да сравняват резултатите и да се оплакват от трудните задачи, които им се били паднали. Хърмаяни подразни останалите, като разправяше как нейната уж сухоземна костенурка приличала повече на водна, което бе последна грижа за останалите.
— А чучурът на чайника си остана за опашка на моята, какъв кошмар!
— Да не би да трябваше костенурките да изпускат пара?
— Пък корубата на моята си запази шарките на чайника… Дали ще ми намали бележката?
След като обядваха набързо, отново се качиха горе за изпита по вълшебство. Хърмаяни беше познала — професор Флитуик наистина ги изпитва за развеселителна магия. Хари леко пресили своята от притеснение, а Рон, който му помагаше, получи пристъпи на истеричен смях и трябваше да бъде отведен в една тиха стая за около час, докато бъде в състояние на свой ред да направи магията. След вечеря учениците бързо се прибраха в общите си стаи, но не за почивка, а за да преговарят по грижа за магически създания, отвари и астрономия.
На следващата сутрин Хагрид изпитваше по грижа за магически създания и имаше наистина много угрижен вид, а мисълта му изобщо не беше в това, което правеше. Беше осигурил един голям съд с пихтиести червеи за учениците и ги предупреди, че за да изкарат изпита, техните червеи трябва да изкарат поне час. Тъй като пихтиестите червеи вирееха най-добре оставени на мира, това бе най-лесният им изпит изобщо, а Хари, Рон и Хърмаяни имаха достатъчно добра възможност да разговарят с Хагрид.