Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Алиша би наказателния удар за „Грифиндор“, но беше толкова вбесена, че топката подмина обръча с цял метър. Отборът на „Грифиндор“ явно се разконцентрира и слидеринци възхитени от подлия ход на Малфой срещу Хари, се стегнаха за нова атака.
— „Слидерин“ води, „Слидерин“ в головото пространство на „Грифиндор“… Монтегю вкарва гол… — простена Лий. — Седемдесет на двайсет за „Грифиндор“…
Хари летеше сега толкова близо до Малфой, че колената им се удряха от време на време. Нямаше никакво намерение да пусне Малфой близо до снича.
— Махни се, Потър! — ревеше като обезумял Малфой, като се опита да завие, но Хари му препречи пътя.
— Анджелина Джонсън хвана куофъла за „Грифиндор“… Давай, Анджелина, ДАВАЙ!
Хари се огледа — всички играчи на „Слидерин“, освен Малфой, дори и пазачът им, се бяха насочили през игрището към Анджелина и се готвеха да й препречат пътя…
Хари рязко изви „Светкавицата“, сниши се така, че почти легна на дръжката, и я пришпори напред. Полетя като куршум към слидеринци.
АУУУУУУУГРРРРР!
Те се пръснаха, когато „Светкавицата“ се вряза между тях и пътят на Анджелина се изчисти.
— ТЯ ВКАРА ГОЛ! ГОЛ! „Грифиндор“ води с осемдесет на двайсет!
В стремглавия си полет Хари едва не се блъсна в трибуните, успя да се спре във въздуха, даде на заден ход и се озова над центъра на игрището.
Тогава видя нещо, от което сърцето му замря. Малфой се бе гмурнал надолу с тържествуващо лице, а там, на малко повече от метър над тревата се забелязваше малък златист отблясък.
Хари насочи „Светкавицата“ надолу, но Малфой беше далеч напред.
— Давай, давай, давай! — пришпорваше Хари метлата си.
Ето, че настигаше Малфой… Хари се залепи на дръжката, защото Боул запрати към него един блъджър… Вече стигаше глезените на Малфой, изравниха се…
Хари се хвърли напред, пуснал и двете си ръце от метлата, отметна ръката на Малфой от пътя си и…
ДААА!
Миг след това се издигна нагоре, размахал ръка във въздуха и стадионът избухна. Хари се извиси над тълпата, а ушите му странно пищяха. Юмрукът му стискаше малката златна топчица, която отчаяно пърхаше с крилца между пръстите му. Ууд вече летеше към него, полузаслепен от сълзи, и като го обгърна през шията, се разрида неудържимо върху рамото му. После Хари усети два силни удара от юмруците на Фред и Джордж и чу гласовете на Анджелина, Алиша и Кейти: „Спечелихме купата, спечелихме купата!“ Вплетен в многоръка прегръдка, отборът на „Грифиндор“ се спусна с прегракнали викове на земята.
Вълни от запалянковци в аленочервено се изляха през ниската ограда върху терена. Дъжд от ръце валеше по гърбовете на играчите. Хари имаше чувството, че тела и гласове минават като валяк през него. После той и съотборниците му бяха понесени върху раменете на тълпата. Като се озова на светло, видя Хагрид, цял в алени гирлянди — „Ти ги помля, Хари, помля ги! Ей сега ще разкажа на Бъкбийк!“ Дори Пърси скачаше на едно място като побъркан, забравил да си придава важност. Професор Макгонъгол ридаеше по-силно и от Ууд и триеше очи в грамадно грифиндорско знаме. И ето, че към Хари вече си пробиваха път Рон и Хърмаяни. Те просто нямаха думи. Само гледаха със светнали очи как носят Хари към трибуните, където стоеше Дъмбълдор и чакаше с голямата Купа по куидич.
А когато Хари пое от хлипащия Ууд купата и я вдигна във въздуха, усети дълбоката увереност, че ако му се яви наоколо някой диментор, би бил в състояние да призове най-силния покровител на света.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
ПРОРОЧЕСТВОТО НА ПРОФЕСОР ТРЕЛОНИ
Почти седмица след мача Хари ходеше като замаян от радост, че най-сетне са спечелили купата. Дори и времето сякаш празнуваше с тях. Наближаваше юни, дните ставаха безоблачни и все по-горещи и на всички им се искаше само да могат да се разхождат по поляните, да се изтягат някъде по тревата с няколко бутилки леден тиквен сок, да поиграят от време на време на наплюващи топчета или да погледат как гигантската сепия лениво се носи по повърхността на езерото.
Но не можеше… Изпитите чукаха на вратата и вместо да мързелуват навън, учениците трябваше да стоят в замъка и да накарат някак си мозъците си да се съсредоточат, докато през прозорците нахлуваха мамещите ухания на лятото. Дори Фред и Джордж Уизли бяха забелязани да учат. Те се канеха да вземат изпитите си за степента СОВА (Специалист по особена вълшебническа активност). Пърси пък се готвеше да се яви на всичките ТРИТОН-и (Тежки разнородни изпити по тясноспециализирано и общомагическо ниво) — най-високата професионална квалификация, която се получаваше в „Хогуортс“. Тъй като се надяваше да постъпи на работа в Министерството на магията, Пърси трябваше да има отличен успех. Той ставаше все по-раздразнителен и налагаше все по-строги наказания на онези, които нарушаваха тишината в общата стая. Само Хърмаяни бе по-амбицирана от него.