Кръстоносните походи през погледа на арабите

През септември 1248 година Людовик пристига на Изток, но не се отправя веднага към египетските брегове, тъй като счита, че е прекалено рисковано да започне похода преди пролетта. Отсяда в Кипър, като се опитва за няколкото месеца отсрочка да осъществи мечтата, която ще навестява франджите чак до края на XIII век и дори след това: да бъде сключен договор с монголите и арабският свят да бъде стегнат в обръч. Започва редовна размяна на посланици между западните и източните завоеватели. В края на 1248 година Людовик приема в Кипър делегация, която дори намеква за евентуално покръстване на монголите. Развълнуван от подобна перспектива, кралят бърза да изпрати в отговор скъпи и набожни дарове. Но наследниците на Чингиз хан не разбират жеста му. Отнасяйки се с краля на Франция като с обикновен васал, те поискват от него да им изпраща всяка година дарове на същата стойност. Недоразумението ще спести на арабския свят, за момента поне, общо нападение от страна на противниците.

Така на 5 юни 1249 година западните рицари предприемат сами нападение срещу Египет и то след като двамата владетели са разменили, според обичаите на епохата, гръмогласни обявления за война: Вече ти изпратих, пише Людовик, многобройни предупреждения, но ти нехаеше за тях. Решението ми е взето: ще нападна територията ти и дори да засвидетелстваш вярност към Кръста, аз няма да променя намерението си. Армиите, които ръководя, са покрили хълмовете и долините, безбройни като камъчетата по земята, и те вървят срещу теб с копията на съдбата. В подкрепа на тези заплахи кралят на Франция припомня на противника си за неколкократните успехи на християните срещу мюсюлманите в Испания предишната година: Ние подгонихме вашите пред себе си като стадо добитък, избихме мъжете, оставихме жените вдовици, пленихме дъщерите и синовете. Нима това не ще ви послужи за урок? Отговорът на Аюб е в същия дух: Безумецо, забрави ли земите, които държахте и които ние завзехме в миналото, а и съвсем наскоро? Забрави ли щетите, които ви причинихме? Очевидно притеснен от числената си слабост, султанът открива в Корана успокоителния цитат: Колко пъти малката войска е побеждавала голямата с Божие разрешение, защото Бог е на страната на храбрите. Това му дава сила да отправи следното предсказание към Людовик: Поражението ти е неизбежно. След някое време горчиво ще се каеш за авантюрата, която си предприел.

Още в началото на офанзивата си франджите постигат решителен успех. Дамиета, храбро съпротивлявала се на последната франкска експедиция тридесет години по-рано, този път е изоставена без бой. Падането й потопява в униние арабския свят и разкрива по болезнен начин крайното безсилие на наследниците на великия Саладин. Повален от туберкулоза и неспособен да поеме командването на войските, султан Аюб предпочита да се върне към политиката на баща си ал-Камел вместо да загуби Египет. И той предлага на Людовик да размени Дамиета срещу Ерусалим. Но кралят на Франция отказва да преговаря с един победен и умиращ „неверник“. Аюб решава да се съпротивлява и нарежда да го отнесат на носилка в град Мансура, „Победния“, издигнат от ал-Камел на мястото, където е била разгромена предишната франкска експедиция. За нещастие здравето на султана бързо се влошава. Разтърсван от безкрайни пристъпи на кашлица, на 20 ноември той изпада в кома, точно когато франджите, окуражени от спадането на Нил, напускат Дамиета и се отправят към Мансура. Три дни по-късно за най-голям ужас на хората около него той умира.