Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Пелагий решава да завземе целия Египет. И ако не тръгва веднага срещу Кайро, то е защото съобщават, че всеки момент начело на голяма експедиция ще пристигне Фридрих Хохенщауфен, крал на Германия и Сицилия, най-могъщият западен монарх. Ал-Камел, до когото също стига новината, се готви за война. Пратениците му обхождат страните на исляма, за да призовават братя, роднини и съюзници на помощ. В същото време западно от делтата, недалече от Александрия, той въоръжава флота, която през лятото на 1220 година изненадва корабите на западните рицари край Кипър и им нанася съкрушителен разгром. След като е лишил врага от превъзходство по море, ал-Камел бърза отново да поднови предложението си за мир, като прибавя и обещанието да подпише тридесетгодишно примирие. Напразно. Пелагий съзира в прекалената щедрост доказателство, че господарят на Кайро е в безизходица. Нали току-що е станало известно, че Фридрих II е бил коронясан за император в Рим и че се е заклел незабавно да тръгне за Египет? Би трябвало да пристигне най-късно до пролетта на 1221 година начело на стотици кораби и десетки хиляди воини. Докато го чака, франкската армия не трябва нито да воюва, нито да сключва мир.
В действителност Фридрих ще пристигне чак след осем години! Пелагий запазва търпение до началото на лятото. През юли 1221 година франкската армия напуска Дамиета и поема решително по пътя за Кайро. В египетската столица се налага войниците на ал-Камел да използват сила, за да не позволят на гражданите да се разбягат. Но султанът е спокоен, защото двама от братята му са се притекли на помощ: Ал-Ашраф, който се присъединява с войските си от Джезира, за да попречи на нашествениците да стигнат до Кайро, и ал-Моаззам, който се отправя начело на сирийската армия на север, вклинявайки се храбро между врага и Дамиета. Самият ал-Камел наблюдава внимателно, с едва скрита радост, покачването на Нил. Водите на реката започват да прииждат, без западните рицари да забележат това. В средата на август земята става толкова кална и хлъзгава, че се налага рицарите да спрат и да изтеглят армията си.
Изтеглянето току-що е започнало, когато отряд египетски войници решава да разруши дигите. Датата е 26 август 1221 година. За няколко часа, след като мюсюлманските войски са завардили всички излази, франкската армия затъва в калното море. Два дни по-късно отчаяният Пелагий, безсилен да спаси войската си от унищожение, изпраща пратеник при ал-Камел да моли за мир. Аюбидският султан диктува условията си: франджите трябва да напуснат Дамиета като подпишат осемгодишно примирие; в замяна на това армията им може необезпокоявана да отплава. Естествено, вече и дума не става да им бъде даден Ерусалим.
В радостта си от голямата и неочаквана победа доста араби се питат доколко искрен е бил ал-Камел в предложението си да предаде Свещения град на франджите. Не е ли било просто примамка с цел да се печели време? Въпросът ще се изясни съвсем скоро.
По време на мъчителната криза около Дамиета господарят на Египет често си задава въпроси относно прочутия Фридрих, „ал-енборор“, чието пристигане очакват франджите. Наистина ли е толкова могъщ както разправят? Наистина ли е готов да води свещена война срещу мюсюлманите? Като разпитва съветниците си и пътници, пристигнали от Сицилия, острова, чийто крал е Фридрих, ал-Камел остава все по-изненадан. Когато през 1225 година научава, че императорът се е оженил за Йоланда, дъщерята на Жан дьо Бриен, ставайки по този начин крал на Ерусалим, той решава да изпрати при него посланичество начело с един ловък дипломат, емир Фахреддин Ибн аш-Шейх. Още с пристигането си в Палермо емирът е възхитен: да, всичко, което се говори за Фридрих, е вярно! Той говори и пише съвършено на арабски, не крие възхищението си от мюсюлманската цивилизация, отнася се презрително към варварския Запад и най-вече към папата на Великия Рим. Най-близките му сътрудници са араби, както и войниците от охраната му, които в часовете за молитва коленичат по посока на Мека. Прекарал младостта си изцяло в Сицилия, по това време огнище на арабските науки, този любознателен дух не изпитва почти никаква близост с тъпите и фанатични франджи. В кралството му ехти свободно гласът на мюезина.