Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Много скоро Фахреддин става приятел и довереник на Фридрих. Чрез него връзките между германския император и султана на Кайро се затягат. Двамата монарси разменят писма, в които се говори за логиката на Аристотел, безсмъртието на душата, произхода на Вселената. Научил за страстта на своя другар по писма към наблюдението на животни, Ал-Камел му подарява мечки, маймуни, едногьрби камили, както и слон, които императорът поверява на грижите на арабски пазачи в личната си зоологическа градина. Султанът е доволен, че е открил на Запад образован държавник, способен да проумее, подобно на него, безсмислието на безкрайните религиозни войни. Ето защо не се колебае да изрази пред Фридрих желанието си той да дойде на Изток в близко бъдеще, като прибавя че ще бъде щастлив да го види владетел на Ерусалим.
Бихме разбрали по-добре този пристъп на щедрост, ако знаем, че в момента, когато предложението е отправено, Свещеният град принадлежи не на ал-Камел, а на брат му ал-Моаззам, с когото току-що се е скарал. Ал-Камел смята, че завладяването на Палестина от съюзника му Фридрих би създало буферна държава, способна да го защитава срещу действия от страна на ал-Моаззам. В по-далечно бъдеще укрепналото Ерусалимско кралство би могло да се намеси резултатно между Египет и войнстващите народи от Азия, опасността от които се засилва. Един ревностен мюсюлманин никога не би разглеждал така хладнокръвно отстъпването на Свещения град, но ал-Камел е твърде различен от чичо си Саладин. За него въпросът за Ерусалим е преди всичко политически и военен. Верският аспект може да бъде взет под внимание само дотолкова, доколкото влияе на общественото мнение. Чувствайки се еднакво далечен както на християнството, така и на исляма, Фридрих разсъждава по същия начин. Ако желае да завладее Свещения град, то в никакъв случай не е, за да се поклони на Гроба господен, а защото подобен успех би усилил позициите му в борбата срещу папата, който току-що го е отлъчил от Църквата заради забавянето на похода на Изток.
Когато през септември 1128 година императорът дебаркира в Акра, той е убеден, че с помощта на ал-Камел ще успее да влезе като победител в Ерусалим като така накара враговете си да замлъкнат. Но господарят на Кайро е напълно объркан от последните събития, разтърсили изцяло разположението на силите в областта. Ал-Моаззам е починал внезапно през ноември 1127 година, оставяйки Дамаск на младия си и неопитен син ан-Насер. За ал-Камел, който вече мисли как лично да завземе Дамаск и Палестина, вече и дума не може да става за създаването на буферна държава между Египет и Сирия. С други думи пристигането на Фридрих и желанието му съвсем по приятелски да получи Ерусалим и околностите му съвсем не го радват. Човек на честта, той не може да се отрече от обещанията си, но се опитва да протака, като обяснява на императора, че положението внезапно се е променило.
Фридрих е пристигнал само с три хиляди войници, защото е смятал, че завладяването на Ерусалим ще бъде формално. Ето защо не се осмелява да отправя заплахи, а се опитва да разнежи ал-Камел: Аз съм твой приятел, му пише той. Ти ме накара да предприема това пътуване. Сега папата и всички крале на Запад знаят за мисията ми. Ако се върна с празни ръце, ще падна в очите им. Имай милост, дай ми Ерусалим, за да мога да остана с вдигната глава! Ал-Камел е разчувстван и изпраща при Фридрих приятеля си Фахреддин, натоварен с дарове и един двусмислен отговор: Аз също, обяснява той, трябва да държа сметка за общественото мнение. Ако ти предам Ерусалим, това би могло да доведе не само до осъждане на действията ми от страна на халифа, но и до религиозен бунт, който би отнесъл трона ми. И единият, и другият се опитват да запазят приличие. Фридрих стига дотам, че моли Фахреддин да намери достоен изход от ситуацията. И Фахреддин му хвърля — с предварителното съгласие на султана — спасителен пояс: Народът никога няма да се съгласи да отстъпим без бой Ерусалим, превзет с толкова много жертви от Саладин. Но ако споразумението за Свещения град би осуетило една кървава война… Императорът е разбрал. Усмихва се, благодари на приятеля си за съвета и заповядва на нищожната си войска да се готви за бой. В края на ноември 1128 година, докато Фридрих тържествено се отправя към пристанищния град Яфа, ал-Камел поръчва да разтръбят из цялата страна всички да се готвят за продължителна и тежка война срещу могъщия западен владетел.
Няколко седмици по-късно без никакъв бой текстът на споразумението е готов: Фридрих получава Ерусалим, свързан посредством коридор с крайбрежието, както и Витлеем, Назарет, околностите на Сайда и силната крепост Тибнин, източно от Тир. Мюсюлманите запазват присъствие в Свещения град в района на Харам аш-Шариф, където се намират основните им светилища. Договорът е подписан на 18 февруари 1229 година от Фридрих и от посланик Фахреддин от името на султана. Месец по-късно императорът влиза в Ерусалим, чието мюсюлманско население е изведено от ал-Камел, с изключение на няколко свещеници, грижещи за светите места на исляма. Посреща го кадията на Наблус, Шамседдин, който му предава ключовете на града и изпълнява в известен смисъл ролята на водач. Кадията разказва сам за посещението: