Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Въпреки успеха на държавния преврат офицерите-роби не се решават да посегнат директно на престола. Най-мъдрите измежду тях успяват да намерят компромисно решение, което да придаде на новородената им власт отсянка на аюбидска законност. Изнамерената от тях формула ще пребъде в историята на мюсюлманския свят, както отбелязва Ибн Уасел, недоверчив свидетел на странното събитие:
След убийството на Тураншах, разказва той, емирите и мамелюците се събраха край павилиона на султана и решиха да издигнат на власт Шаджарат ад-Дур, съпруга на султан Аюб, която стана царица и султанка. Тя взе в ръце държавните дела, направи си собствен царски печат, върху който пишеше „Ум Ха-лил“, майката на Халил, едно от децата й, което бе умряло още невръстно. Във всички джамии петъчната молитва бе прочетена в името на Ум Халил, султанка на Кайро и целия Египет. Това бе безпрецедентен факт в историята на исляма.
Малко след възкачването си на престола Шаджарат ад-Дур се омъжва за един от мамелюкските водачи, Айбек, и му дава титлата султан.
Замяната на Аюбидите с мамелюци отбелязва явното радикализиране на мюсюлманския свят спрямо нашественика. Наследниците на Саладин са се показали твърде примирителни по отношение на франджите. Още повече, че отслабващата им власт не е вече в състояние да се противопоставя на грозящите исляма опасности както на Изток, така и на Запад. Революцията на мамелюците ще се превърне твърде бързо в начинание за военно, политическо и религиозно обновление.
Извършеният в Кайро преврат с нищо не променя съдбата на краля на Франция, за когото е сключен договор по принцип още по времето на Тураншах. Според този договор Людовик ще бъде освободен в замяна на изтеглянето на всички франкски войски от територията на Египет, тоест от Дамиета, и заплащането на откуп от един милион динара. Няколко дни след идването на власт на Ум Халил френският монарх е действително освободен. Но първо е нахокан от египетските посредници: „Как мъж разумен, мъдър и начетен като тебе може да се качи на кораб, за да отиде в страна, населявана от безчет мюсюлмани? Според нашия закон човек, пресякъл така морето, не може да свидетелства в съда“. „Защо да не може? — пита кралят“. „Защото се смята, че не е с всичкия си“.
Последният франкски воин ще напусне Египет преди края на май.
Повече западните рицари не ще се опитат да покоряват страната на Нил. „Русата угроза“ ще бъде бързо засенчена от много по-страшна опасност — потомците на Чингиз хан. След смъртта на великия завоевател империята му е до известна степен отслабена от борбите за наследството. Мюсюлманският Изток е получил неочаквана отсрочка. Но през 1251 година степните конници са отново обединени под властта на трима братя, внуци на Чингиз хан: Монгка, Кубилай и Хулагу. Първият е избран за безспорен владетел на империята с престолен град Каракорум в Монголия. Вторият царува в Пекин. Третият, установил се в Персия, има амбицията да завладее целия мюсюлмански Изток, чак до бреговете на Средиземно море, а може би и до Нил. Хулагу е сложна личност. Страстен почитател на философията и науките, търсещ компанията на образовани люде, по време на походите си той се превръща в кръвожадно животно, алчно за смърт и разруха. Отношението му към религията е не по-малко противоречиво. Силно повлиян от християнството — майка му, любимата му жена и много от сътрудниците му принадлежат на несторианската църква, той не се отказва докрай от шаманизма, традиционната религия на народа му. В териториите, които владее, тоест в Персия, е познат с търпимостта си спрямо мюсюлманите, но воден от волята да руши всяка политическа структура, способна да му се противопостави, той води унищожителна война срещу най-цветущите градове на исляма.