Кръстоносните походи през погледа на арабите

Автор: Маалуф Амин
Язык: болгарский
Переводчик: Любляна Гоцева
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:

Кога започва и завършва едно историческо събитие? Отминалото време и изтупаният прах от написаното от съвременниците допринасят ли за по-доброто разбиране на случилото се? Въпроси, на които по блестящ начин отговаря Амин Маалуф, представяйки „другата гледна точка“ на едно от най-драматичните исторически събития, преобърнало два континента в продължение на два века. Живо и увлекателно написана, „Кръстоносните походи през погледа на арабите“ се опира на огромен изворов материал — хроники, исторически съчинения, литературни произведения. Необичайният поглед върху сблъсъка между Западна Европа и Близкия Изток хвърля нова светлина и на съвременните междунационални отношения и разделения.
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm

Перейти на страницу:

През юни 1229 година се налага ан-Насер да напусне столицата си. Огорчен, но не и отчаян, той се установява на изток от река Йордан, в крепостта Керак, където през годините на примирието името му става символ на твърдостта пред врага. Много дамаскчани остават привързани към неговата личност, много борци за вярата, разочаровани от крайно помирителната политика на останалите Аюбиди, съхраняват надеждата си благодарение на младия и буен княз, зовящ равните нему на джихад срещу нашественика. Кой друг освен мене, пише той, полага всичките си усилия за защита на исляма? Кой друг воюва при всеки възможен случай за Божията кауза? През ноември 1239 година, сто дни след изтичането на примирието, ан-Насер изненадващо напада и превзема Ерусалим. Целият арабски свят ликува. Поетите сравняват победителя с прачичо му Саладин и му благодарят, че е измил позора, нанесен от предателството на ал-Камел.

Онези, които го славословят, забравят все пак да споменат, че ан-Насер междувременно се е помирил с господаря на Кайро малко преди смъртта му, надявайки се, че той ще му върне управлението на Дамаск. По същия начин поетите избягват да споменават, че аюбидският княз не прави нищо, за да задържи превзетия Ерусалим. Като счита, че градът е незащитим, той нарежда да бъдат разрушени Кулата на Давид и наскоро издигнатите от франджите укрепления. След което се оттегля с войските си в Керак. Религиозното усърдие не изключва политическия или военен реализъм, бихме могли да кажем. Но бъдещето поведение на този стигащ до крайности владетел е не по-малко интересно. По време на неизбежната война за наследството, разразила се след смъртта на ал-Камел, ан-Насер не се колебае да предложи на франджите съюз срещу братовчедите си. За да примами западните рицари, той официално признава през 1243 година правото им над Ерусалим, като дори предлага да изтегли мюсюлманските свещеници от Харам аш-Шариф. Никога Ал-Камел не е стигал толкова далече в компромисите си!

ШЕСТА ЧАСТ

ИЗГОНВАНЕТО (1244–1291)

Нападнати от монголите (татарите) от изток и от франджите от запад, мюсюлманите никога не са изпадали в по-критично положение. Единствен Бог може все още да им се притече на помощ.

ИБН АЛ-АТИР

ГЛАВА XIII

МОНГОЛСКИЯТ БИЧ

Събитията, за които ще разкажа, са толкова ужасни, че години наред избягвах да ги споменавам. Не е лесно да се изрече, че смърт връхлетя исляма и мюсюлманите. Ох! По-добре майка ми да не ме бе раждала или да бях умрял, без да видя всичките тез злини! Ако някой ден ви рекат, че Земята не е познала по-голямо бедствие, откакто Господ създаде Адам, не се колебайте дали да вярвате, защото това е самата истина. Измежду най-прочутите трагедии в Историята се споменават обикновено избиването на синовете Израилеви от Навуходоносор и разрушаването на Ерусалим. Но туй е нищо в сравнение с онова, което се случи. Не, сигурно до края на света човек не ще види такава страшна погибел.

Никъде в многотомната си Съвършена история Ибн ал-Атир не използва толкова прочувствен тон. Мъката, страхът и неверието избухват страница след страница, за да отдалечат сякаш от суеверие мига, когато най-накрая трябва да бъде произнесено името на бича: Чингиз хан.

Възшествието на монголския завоевател започва малко след смъртта на Саладин, но арабите усещат надвисналата заплаха едва четвърт век по-късно. На първо време Чингиз хан обединява под властта си отделните турски и монголски племена из Средна Азия, преди да се впусне да превзема света. В три посоки: на изток, където първо превръща в свой васал, а след това и присъединява Китайската империя; на северозапад, където разорява Русия и Източна Европа; на запад, където превзема Персия. „Всички градове трябва да бъдат изравнени със земята, заявява Чингиз хан, за да се превърне отново целият свят в огромна степ, сред която монголските майки ще откърмват свободни и щастливи деца“. И действително цветущи градове като Бухара, Самарканд и Херат са разрушени, а населението им е избито.

Първият монголски набег в страните на исляма съвпада с франкското нашествие в Египет между 1218 и 1221 година. Тогава арабският свят изпитва усещането, че се е озовал между два огъня, което и обяснява до известна степен примирителното отношение на ал-Камел по отношение на Ерусалим. Но Чингиз хан се отказва да навлезе в Западна Персия. След смъртта му през 1227 година, на шестдесет и седем годишна възраст, натискът на степните конници над арабския свят отслабва за няколко години.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?