Кръстоносните походи през погледа на арабите

Макар и силно романизирана, версията е от истински интерес за историка, тъй като възпроизвежда по всяка вероятност онова, което действително се е говорело из улиците на Кайро веднага след трагедията през април 1257 година.

Каквото и да е било, след смъртта на двамата владетели на престола се възкачва младият син на Айбек. Но не за дълго. Колкото по се очертава монголската опасност, толкова по-ясно си дават сметка предводителите на египетската армия, че един младеж не би могъл да я поведе в подготвяния решителен бой. През декември 1259 година, докато ордите на Хулагу заливат Сирия, държавен преврат довежда на власт Кутуз, човек зрял и енергичен, който веднага заговорва на езика на свещената война и призовава към обща мобилизация срещу нашественика, враг на исляма.

От гледна точка на историческата отдалеченост новият държавен преврат в Кайро прилича на истински патриотичен подем. Страната заживява веднага на бойна нога. През юли 1260 година мощна египетска армия навлиза в Палестина, за да срещне врага.

Кутуз знае: монголската армия е загубила основната част от бойците си след като се е наложило Хулагу да замине с войските си, за да вземе участие в борбата за наследството, последвала смъртта на Монгка, върховния монголски хан. Внукът на Чингиз хан е напуснал Сирия веднага след превземането на Дамаск. В страната са останали само няколко хиляди конници, командвани от наместника му Китбука.

Султан Кутуз съзнава, че сега или никога е моментът да нанесе съкрушителен удар на нашественика. И египетската армия напада монголския гарнизон в Газа, който, изненадан, почти не се съпротивлява. Сетне мамелюците се отправят към Акра, знаейки, че франджите от Палестина са по-безкомпромисни от антиохийските си събратя спрямо монголите. Ако някои от бароните им все още се радват на претърпените от исляма поражения, то повечето от тях са изплашени от бруталността на азиатските завоеватели. И когато Кутуз им предлага съюз, отговорът не е отрицателен: макар и да не са готови да участват в битките, те нямат нищо против да пропуснат египетската армия през земите си и да й разрешат да си набави провизии. Така султанът може да напредне до вътрешността на Палестина и да стигне дори до Дамаск, без да се налага да охранява тила си.