Кръстоносните походи през погледа на арабите

Когато императорът, крал на франджите, дойде в Ерусалим, аз останах с него, както ме беше помолил ал-Камел. Влязохме в Харам аш-Шариф, където той обиколи малките джамии. Сетне отидохме в джамията ал-Акса, на чиято архитектура той се възхити, както и на тази на Скалната джамия. Той бе очарован от красотата на катедрата и изкачи стъпалата й догоре. Когато слезе, ме хвана за ръка и ме отведе отново в ал-Акса. Там попадна на един свещеник, който искаше да влезе в джамията с евангелие в ръка. Разгневен, императорът започна да го хока: „Какво те води на туй място? Господ ми е свидетел, ако някой от вас се осмели отново да стъпи тук без разрешение, ще му избода очите!“ Свещеникът се отдалечи треперейки. Същата нощ помолих мюезина да не вика за молитва, за да не смущава императора. Но когато на другия ден отидох да го видя, той ме попита: „Кади, защо мюезините не викаха за молитва както обикновено?“ Отговорих: „Аз им попречих да го сторят от уважение към Твое Величество“. „Не трябваше да го правиш, каза императорът, защото ако прекарах нощта в Ерусалим, то бе главно, за да чуя вика на мюезина през нощта“.

По време на посещението си в Скалната джамия Фридрих прочита следния надпис: Салахеддин очисти Свещения град от мушрикините. Думата, която означава „асоциационисти“, дори „многобожници“, се отнася за хора, които асоциират други богове към култа на единния Бог. С нея се назовават, в частност, християните, привърженици на Светата Троица. Преструвайки се, че не знае, императорът с усмивка пита притеснените си домакини кои са тези мушрикини. Няколко минути по-късно, видял решетка на входа за Скалната джамия, той пита за какво служи тя. Отговарят му: „За да не позволява на птиците да влизат на туй място“. Пред смаяните си придружители Фридрих коментира казаното като очевидно алюзията се отнася за франджите: „Виж ти! А Господ позволи на свинете да влезнат!“ Дамаският летописец Сибт Ибн ал-Джауази, който през 1229 година е четиридесет и три годишен блестящ оратор, вижда в тези размисли доказателство, че Фридрих не е нито християнин, нито мюсюлманин, а най-вероятно безверник. Той прибавя, като се опира на свидетелствата на хора, срещали се с него в Ерусалим, че императорът е рижав, плешив и късоглед; ако беше роб, нямаше да струва повече от двеста дирхама.