Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Как да се извести на армията и народа, че султанът е мъртъв, когато врагът е пред вратите на града, а синът на Аюб, Тураншах, се намира нейде в Северен Ирак, на няколко седмици път? Именно в този момент се намесва един добър гений: Шаджарат ад-Дур, „Дървото със скъпоценности“, робиня от арменски произход, красива и хитра, която в продължение на дълги години е била любимата жена на Аюб. Тя събира членовете на семейството на султана и им нарежда да запазят мълчание до пристигането на наследника, като дори поисква от стария емир Фахреддин, приятеля на Фридрих, да напише писмо от името на султана, за да призове мюсюлманите към джихад. Според един от сътрудниците на Фахреддин, сирийския хронист Ибн Уасел, кралят на Франция научава веднага за смъртта на Аюб и това го кара да засили военния си натиск. Но в египетския лагер тайната е запазена достатъчно дълго, за да бъде избягнато разложението на войските. През цялата зима около Мансура продължава битката, докато на 10 февруари 1250 година, в резултат на измяна, франкската армия прониква изненадващо в града. Ибн Уасел, който по това време е в Кайро, разказва:
Емир Фахреддин бил във ваната си, когато дошли да му съобщят новината. Слисан, той веднага скочил на седлото без оръжие и без ризница, за да отиде и да види какво става. Един противников отряд го нападнал и убил. Кралят на франджите влязъл в града и стигнал досами султанския дворец; войниците му се пръснали из улиците, а мюсюлманските бойци и жителите търсели спасение в безредното бягство. Ислямът изглеждал смъртно ранен и франджите щели да откъснат плода на победата, когато пристигнали турските мамелюци. Тъй като врагът се бил разпръснал из улиците, техните конници храбро ги нападнали. Навсякъде франджите били изненадвани и убивани с меч или боздуган.
В началото на деня гълъби бяха донесли в Кайро послание, в което се съобщаваше за нападението на франджите, но нямаше и дума за изхода на битката — затуй бяхме в тревога. Хората из кварталите останаха омърлушени чак до следващия ден, когато нови послания ни известиха за победата на турските лъвове. По улиците на Кайро настана празник.
През следващите седмици летописецът наблюдава от египетската столица две отделни, но успоредни събития, които ще променят лицето на Арабския Изток. От една страна победната борба срещу последното голямо франкско нашествие, а от друга една невиждана в историята революция, която ще изкачи на власт за близо три века напред кастата на офицерите-роби.
След поражението си при Мансура кралят на Франция разбира, че военното му положение е нестабилно. Безсилен да превземе града, атакуван от всички страни от египтяните върху калния и пресичан от безброй канали терен, Людовик решава да преговаря. В началото на март той изпраща на току-що пристигналия в Египет Тураншах примирително послание, в което изразява готовността си да приеме предложението на Аюб, тоест да върне Дамиета в замяна на Ерусалим. Отговорът на новия султан не закъснява: щедрите предложения на Аюб е трябвало да бъдат приети по времето на Аюб! Вече е прекалено късно. Людовик може единствено да се надява да спаси армията си и да напусне жив и здрав Египет, защото натискът около него се засилва. В средата на март няколко десетки египетски галери успяват да разгромят франкската флота — разрушени или пленени са стотици различни по големина кораби. Всяка възможност за отстъпление на нашествениците по посока на Дамиета е отрязана. На 7 април армията на завоевателя прави опит да разсече блокадата, но се оказва обкръжена от мамелюкските батальони, към които се присъединяват хиляди опълченци. Само за няколко часа франджите се оказват в безизходно положение. За да избегне клането на своите, кралят на Франция капитулира и моли животът му да бъде пощаден. Окован във вериги, той е отведен в Мансура и затворен в дома на един аюбидски чиновник.
Онова, което е любопитно, е, че блестящата победа на новия аюбидски султан не само че не заздравява авторитета му, но и довежда до падането му от власт. Съществува конфликт между Тураншах и главните мамелюкски офицери от армията му. Последните смятат не без основание, че Египет дължи спасението си именно на тях и настояват да играят определена роля в управлението на страната. В същото време султанът иска да се възползва от спечеления авторитет и да постави свои хора на най-отговорните места. Три седмици след победата над франджите, група мамелюци, събрани по инициатива на един блестящ четиридесетгодишен турски офицер, Байбарс, стрелец с арбалет, решава да премине към действия. На 2 май 1250 година, след пиршество, дадено от монарха, избухва бунт. Тураншах, ранен в рамото от Байбарс, се спуска към Нил с намерението да избяга с лодка, но преследвачите му го настигат. Той ги моли да пощадят живота му като обещава да напусне завинаги Египет и да се откаже от властта. Но последният аюбидски султан е убит безжалостно. Дори се налага да се намеси пратеник на халифа, за да се съгласят мамелюците да погребат своя бивш господар.