Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Тя се оправя, Райдър. Вече се учи, схваща нещата, осъзнава ги…
Без да изпуска дъщеричката от прегръдката си, той вдигна очи и видя Джейн, застанала зад нея.
— Ужасно много й липсваш, и особено пък този път — и това е добър признак. Всеки божи ден питаше за теб.
— Тате.
Райдър замръзна на мястото си, а Джейн се усмихна:
— Това е изненадата, която ти е подготвила. През последните две седмици казваше „тате“ всеки път, когато й покажех малкия ти портрет.
— Тате!
За миг той усети как гърлото му се свива, после зарови лице във вратлето й и усети меките й устни върху бузата си. Тя отново повтори:
— Тате!
— Донесъл съм ти подарък, тиквичко.
Той извади от джоба на сакото си пакетче, увито в ярка хартия, и очите й светнаха.
В пакетчето имаше златен медальон. Райдър й показа как да го отваря. От едната страна бе нарисуван нейният миниатюрен портрет, а от другата страна — портретът на майка й, починала при раждането. Райдър си припомни това раждане, страха и безконечната си болка, спомни си и как се зарадва, когато момиченцето най-сетне се появи от мъртвата утроба на майката, при това живо. Не съвсем здраво, но все пак живо, а това бе всичко, което имаше значение за него.
Джейн закопча медальона на шията на Джени и тя веднага изтича да покаже подаръка си на Ейми, шестгодишното момиченце, което вече се усмихваше доста по-често, отколкото преди пет месеца. Той дочу Джени да вика:
— Тате даде! Тате даде!
— Чудесно се оправяш с нея, Джейн. С всичките деца се оправяш чудесно. Господи, колко ми липсваха! Както виждам, кракът на Оливър е доста по-добре. Какво казва д-р Саймънс?
— Че костта заздравява и че се съмнява дали Оливър изобщо ще накуцва. Късметлия е това момченце. Колкото до Джейми, белезите от изгарянията по краката и по гърба му вече напълно изчезнаха. Умник е той, Райдър — изчита всяка книга, която изпращаш, а и всеки шилинг от личните си пари дава само за книги. Често ходи в селото при мистър Майърз, книжаря. Мелиса пък рисува доста талантливи акварели. А Ейми, да ме прости Господ, иска да стане сопрано и да пее в Италия.
Райдър кимна и се засмя, после двамата с Джейн отидоха до широката веранда и седнаха да наблюдават децата. Тя му разказваше за напредъка и за нуждите на всяко дете, а той внимателно я слушаше.
И не можеше да откъсне очи от Джени, която гордо показваше медальона си на Мелиса, която пък получи френска кукла и изобщо не ревнуваше. Райдър знаеше — децата прекрасно разбираха, че Джени му е родна дъщеря, но се съмняваше това да има голямо значение за тях, дори и за Оливър, когото понякога чувстваше по-стар и от себе си.
— Дочух, че си се оженил — внезапно каза Джейн, изгледа го и той усети, че тя се надява това да е само мълва.
— Да — усмихна се той. — Така е. Жена ми се казва Софи.
— Много чудно. Поне за мен. А мисля и за останалите ти жени.
— Тук грешиш. Беа май прекалено много обича да клюкарства. Вече се видях с всичките.
Тя повдигна тънката си черна вежда.
— Така де, Джейн, вече съм женен човек — и гласът му прозвуча сурово като на викарий, което я смая.
— Ами децата?
— Какво искаш да кажеш?
За миг тя извърна очи към децата, проточи шия, наостри уши и викна:
— Том! Престани да повтаряш тази ужасна дума! Боже мой, къде ги учиш тия неща?! Престани да ругаеш! Особено пред Джон — знаеш, че той мрази това!
Райдър, който оценяваше Джейн по достойнство, съвсем не се учуди, че Том веднага млъкна, сви рамене, демонстрирайки пълно безразличие, за да запази мъжката си гордост; обърна се и подхвърли някаква топка към Оливър, който майсторски я удари с патерицата си, а Джон се развика и хукна подир топката.
— И какво мисли за децата новата ти жена?
— Още не съм й казал.
— Както не си казал и на брат си, и на семейството си, нали? — язвително продължи тя, но той само се засмя и небрежно отговори:
— Това изобщо не им влиза в работата. Само сестра ми знае, и то доста отдавна. Но си мълчи, както в повечето случаи. И нарича децата Моите Ненагледни.
— И как е разбрала?
— Ами проследило ме, хлапето му с хлапе, преди повече от година и ни наблюдавало от клоните на ей оня дъб. Но Синджън е умница и ще си държи устата затворена — Райдър сви рамене. — А колкото до останалите, винаги съм имал чувството, че това си е моя работа — не виждам никаква причина да знаят за това. Е, сега, след като се ожених и дадох на брат ми да разбере, че ще бъда най-верният съпруг на света, поне няма да ми се налага да понасям повече тримесечните му срещи на копелетата.