Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Та ти изобщо не си казала нищо благоприлично. Майка ти щеше добре да те подреди за подобно държание. Гленда би ти зашила плесница. Що се отнася до моята майка, само Бог знае какво щеше да направи пък тя…
— О, той говори — каза тя и се разсмя, докато целуваше ухото му. — Той говори, при това доста. Значи сърцето му вече се е успокоило.
— Ще оживея. Бях почти на ръба, но сега съм сигурен, че ще ми се размине.
Най-накрая успя да се повдигне на лакти. Видя под себе си едно лице, което познаваше от шест години и което някога беше лице на младо девойче. Но не и сега. Сега тя беше жена и негова съпруга, а той беше в нея.
— Изражението на лицето ти, когато стигна до върха… то ми достави страхотно удоволствие, Джеси. Ти все още изглеждаш малко объркана й изпълнена с безкрайно желание това, което ти се случва, непременно да продължава все така да ти се случва. То стана, наистина. И винаги ще продължава да става между нас. Приятно ли ти беше?
— И ти не лежеше като пребито куче, Джеймс. На теб сигурно ти е доставило точно толкова удоволствие, колкото и на мен. Ти се потеше повече, а и издаваше повече звуци.
Той я целуна.
— Да, може би малко повече. Прекрасен любовник ли съм?
— Най-прекрасният. Ами аз най-добрата твоя любовница ли съм?
Тя съжали за думите си още в мига, в който, без да иска, ги изрече. Глупачка! Тя не беше нищо друго, освен глупачка и сега той трябваше да я излъже или да й каже истината, което сигурно щеше да бъде още по-лошо. Помисли си за Кони Максуел, за безбройните други жени, които беше познавал, включително и за първата му съпруга, Алиша. Защо просто не си бе държала устата затворена?
Той придоби замислен вид. Размърда се малко над нея, за да се намести по-добре. Все още беше вътре в нея.
— Трудно е да се каже — призна й той накрая и се приведе, за да захапе възглавничката на ухото й. — Ти все още не знаеш толкова много неща, но въодушевлението ти е направо оглушително. Тъпанчетата ми все още бучат. Хареса ми, като изпищя.
— Не си спомням да съм пищяла.
— Не си добър лъжец, Джеси. Я по-добре се откажи. Харесва ми да те усещам. Всеки ден, всяка нощ, може би след следобедния чай, може би точно преди обяд, а освен това…
„Това е чудесно начало“, помисли си тя.
— Нарочно ме накара да пия повече, нали?
— Ти изтрезняваш прекалено бързо. Да, исках просто да омекнеш напълно в ръцете ми, Джеси, и ти го направи. Фактът, че и аз се размекнах заедно с теб, този факт означава, че ние сме създадени един за друг. Обичам да те слушам как се смееш тихичко или с цяло гърло. Любенето трябва да е забавление. Искам винаги да ти доставя удоволствие.
— Ти си сложил солта в супата, нали?
— Позна.
— Утре пак ли ще ми се иска да умра?
— Не, сега не си пила толкова много. Този път внимавах колко алкохол ще поемеш.
— Ти си все още в мен, Джеймс.
Той потрепери, втвърди се отново и влезе по-навътре. Тя помръдна и вдигна бедра към него, като го пое още по-дълбоко в себе си.
— Джеси, пак ли ме искаш?
— Мисля, че да. Знаеш ли, утре ще те накарам да съжаляваш, задето си ми направил номер.
— Ако ще ме наказваш утре, тогава сега си ми дай моето. — Той приведе глава и я целуна точно когато се изнесе назад, след което проникна в нея — силно и надълбоко.
Събуди се от писък. Скочи в леглото и разтърси глава. Нов писък. Джеси отново сънуваше кошмар.
Той леко разтърси раменете й. Беше на зазоряване и виждаше лицето й. Тя изпищя отново.
— Джеси, събуди се.
Очите й останаха затворени. Тя мяташе глава наляво-надясно върху възглавницата. После каза съвсем отчетливо:
— Не, махнете се от мен. Не, спрете, господин Том! Божичко, не, не правете това!
В името на всичко свято, това не беше гласът на Джеси. Всъщност гласът беше нейният, но нейният глас отпреди много време, когато беше просто момиченце, явно уплашено до смърт. Какво ставаше тук? Гласът й беше звучал така и първия път, когато Джеймс я бе чул че сънуваше този „господин Том“.
— Джеси!
Той я разтърси, докато тя отвори очи. Погледна го но не него виждаше, не и в този момент. Опита се да се отскубне от ръцете му.
— Джеси, недей, успокой се. Просто сънуваше кошмар. Вече всичко е наред. Аз съм тук. Аз съм Джеймс.
— Естествено, че си Джеймс. Ти да не мислиш, че съм откачила?
Това вече беше неговата Джеси, слава Богу.
— Пак сънуваше онзи сън. Трябва все пак да поговорим за това. Кой е този господин Том? Ти говореше с гласа на малко момиченце, така, сякаш той се опитваше да ти причини нещо лошо. Да те изнасили ли се опитваше, Джеси?