![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Можем ли вече да приберем реалностната котва? — попита пилота той.
— Не е нужно. Котвата се намира в обичайната си ниша.
— Тогава какво е онова? — попита Хари и посочи към синия кабел, все още издигащ се вертикално към небето.
— Въжеподобната метафора се превърна в полупостоянна структура. Ако искаш, можем да я оставим тук.
Като поглаждаше брадичка, Хари се втренчи нагоре към обтегнатото въже.
— Е, можем да я използваме, за да се измъкнем, ако се наложи да бягаме. Просто отбележи това място и давай напред.
Разузнавателната станция закрачи по равнината, покрита с мъгляви тръби. Междувременно Хари продължаваше да се прехвърля от прозорец на прозорец и нервно да наблюдава, като се чудеше как първо ще се прояви прословутата смъртоносност на този район.
Постепенно в далечината се извисиха поне десетина от тънките, невероятно високи кули. Някои от тях изглежда имаха квадратно сечение, докато други бяха правоъгълни или овални. Дори му се стори, че забелязва в разположението им строга система, сякаш образуваха решетка.
Скоро разбра, че странната неяснота не се дължи на каквато и да е „мъгла“. Явно в този участък от Е-пространството зрението беше слабо сетиво.
„Страхотно. Сега съм полусляп на място, където реалността буквално може да се промъкне до теб и да те захапе.“
Дотам, където бе видял Пътя, не трябваше да е много далеч. Отначало несръчно, Хари насочи станцията си през равнината с мъглявите цилиндри, извити и усукани един в друг. Тези „растения“ не се олюляваха на вятъра като острозъбата трева на Хорст. И все пак някак му напомняха за онази безкрайна степ, в която прашните небеса всяко утро проблясваха като факел и пареха очите. Преди векове земните му предци презрително бяха сумтели към подобни равнини, преди да се завърнат на дърветата. Те разумно бяха оставили парещото небе и острата трева на идиотските си братовчеди приматите, които не бяха притежавали дори здравомислието да бягат от обедното слънце и които по-късно се бяха превърнали в човеци.
Според Великата библиотека, някога Хорст бил приятен свят с богата и разнообразна екосистема. Но преди хилядолетия — още преди земянитите да построят космическите си кораби и да попаднат на галактянската култура — с няколко планети в сектор Танит се случило нещо ужасно. Според древния Кодекс на Прародителите, естествените екосистеми бяха свещени, но от време на време Цивилизацията на Петте галактики изпадаше в епоха на беззаконие. По време на футутуунския инцидент стотици светове били опустошени с недалновидно колонизиране, превърнало ги в гола пустош.
Както можело да се очаква, последвал рязък завой към маниакален фанатизъм. Различните фракции започнали да се обвиняват взаимно и призовавали за завръщане към истинския път на Прародителите.
Но кой истински път? Няколко милиарда години биха унищожили дори най-добре пазените документи. Мъглата на времето се сгъстявала и накрая не останало почти нищо от митичната раса, поставила началото на началата. Тълкувания замествали фактите, догми — доказателствата. Умерените се стремели да успокояват враждите между фанатичните съюзи, чиято реакция към футутуунския хаос сега обещавала съвсем друга катастрофа.
И в тази деликатна ситуация се появили земянитите, които в началото едновременно привличали вниманието и предлагали комично облекчение с вълконските си странности. Невежи и нецивилизовани, човеците и техните клиенти дразнели някои велики звездни кланове със самото си съществуване. Нещо повече, тъй като били ъплифтирали шимпанзетата и делфините преди контакта, човеците трябвало да бъдат обявени за „патрони“, имащи право да наемат колонии, с което изпреварвали много по-стари видове.
„Нека първо се докажат на опустошените планети“, гласяло решението. Ако земянитите проявели компетентност в съживяването на болни биосфери, по-късно можели да получат по-добри светове. Така че човеците и техните клиенти се захванали на работа на Атласт, Гарт и дори на бедния Хорст и заслужили неохотното уважение на другите.
Но на известна цена.
„Пустинният свят може да те промени“, помисли си Хари. Той си спомни за Хорст и кой знае защо внезапно изпита тъга. Слезе в камбуза, за да си вземе нещо за ядене и се върна обратно на наблюдателната палуба. После бавно започна да се храни, докато станцията напредваше сред безкрайните усукани тръби. Продължаваше да го преследва онова зловещо усещане за нещо познато.