Пепеляшка и царският син

Агата бе излязла от живота на децата си и те живееха някак отделно от нея, макар под един и същ покрив. Като нямаше кой да ги събира заедно, те и сами се отделяха едно от друго, всяко според нрава си. Така беше и през тия дни и нощи, когато дълбокият сняг затвори всичко живо в бърлогата му. Четирите щерки спяха по две в стая, но се бяха подредили не по възраст, което беше естествен ред, а според желанието коя с коя да бъде. Рипсимия, най-старата, не можеше да търпи Мирослава и взе в стаята си най-малката — Денница, за да я наглежда нощем. Тя би спала добре и с Теодора-Косара, но Мирослава не искаше в стаята си нито най-голямата, нито най-малката си сестра, а Косара можеше да спи с всяка от сестрите си. Иначе девойките се събираха в една обща дневна стая, но всяка си имаше в нея свой кът и свое занимание. В дневната стая на момичетата прекарваше дните си и ларисчанката Ирина Каматерос.

Рипсимия беше вече мома за омъжване и дори времето й бе започнало да минава, но жених не се явяваше. У Рипсимия всичко се забелязваше, тя сама забелязваше всяко нещо и го показваше на другите по някакъв свой начин. Едва-що започна да се момее, тя вече се държеше строго като големите, остави настрана всякакви детски игри и забави, обиждаше се и се караше, ако някой не я зачиташе като възрастна. Такива бяха заниманията й, думите й, като на възрастна, ходеше редовно на църква, поучаваше строго по-малките си сестри, караше се на слугите за всяка небрежност, но във всичко пазеше достолепието си. Своите момински занимания и задължения изпълняваше усърдно, по-малките си сестри поучаваше с тих шепот, тихо, сдържано се караше и на слугите; не говореше излишни думи, тя и в смеха си беше въздържана — рядко ще се засмее и повече само с тънките си устни. Не можеше да скрие и голямата си грижа, че вече навършваше двайсет години, а още не беше омъжена. Иначе тя беше търпелива във всяко нещо, само към Мирослава проявяваше по-голямо нетърпение, може би защото Мирослава пък беше премного невъздържана. Мирослава беше най-хубава между сестрите си и хубостта й беше бляскава, привличаше погледите на всички. В нея беше всичко хубаво — и лицето й, и черната й коса, и бялорозовата й кожа, и дребното й, но стройно, кръшно тяло. Тя беше весела, шумна, във всичко й вършееше леко, но и сама подреждаше работите си винаги и в своя полза. Беше и лукава, безсрамна, като хитро животинче с мека, лъскава кожа, което и не мисли, не всякога знае как да скрива хитрините и животинското си себелюбие. На трапезата тя вземаше най-вкусното и посягаше пред всички, дори и в блюдото на майка си. Когато идваха купци със стоки в дома на великия войвода, Мирослава избираше за себе си най-много и най-хубави вещи. Слизаше често и в града — с една-две от слугините и винаги с двама въоръжени с мечове слуги след тях. Ходеше по гости и срещи, имаше си приятелки, а и неколцина от най-знатните охридски момци се навъртаха около нея. Тя, канеше приятелките си в бащиния си дом, та развеселяваше тихия иначе дворец на великия войвода. Майка й не канеше гости, нито пък водеше по гости момичетата си и Мирослава Самуилова сама се грижеше за себе си.