Пепеляшка и царският син

— Викат те на разговор нашите старци — рече едрият мъж; в твърдия му глас се долавяше и заплаха. Той и добави: — Ако не дойдеш, ще те отведем насила.

Рун беше в ръцете на богомили, както и се досещаше. Той и другарите му можеха и да съсекат някои от тях с мечовете си, но не можеха да се отскубнат от ръцете им. С пламнало лице от безсилен гняв, та дори и очите му се бяха налели с кръв, той скочи от коня и се остави да го поведат. Скочиха и двамата му другари, но тях селяците задържаха при конете на поляната. Пръв тръгна едрият селяк с меча си в ръка, след него Рун, а след тях се струпаха много селяци. Навлязоха те всички в гората, но скоро се отвори между храсталаците една скрита пътечка. Вървяха мълчаливо, рядко някой от селяците ще промълви нещо набързо. Людете вървяха й през самия гъсталак, встрани от пътеката, и непрекъснато се чуваше шум от листа, от някое счупено клонче, сякаш през гората духаше силен вятър. Спуснаха се в един дълбок дол, на два пъти прегазиха вода и най-сетне излязоха на друга една поляна, също обградена от всички стради с гъста гора. Тук беше още по-тихо и дрезгавото тракане на някаква птица отекна надалеко. На отсрещния край на поляната стояха голяма купчина други селяци и всички се извърнаха насам. Когато Рун и едрият мъж се приближиха към тях, отвори се един жив кръг и се показа там катурнат, загнил вече дъбов дънер, на който бяха седнали двама стари мъже. Единият беше облечен в полуселски дрехи, а другият — в извехтяло калугерско расо, на главата си бе нахлупил до ушите чак мека черна капа, та бялата му коса, спусната до рамената, изглеждаше още по-бяла. Великанът с меча в ръка се отдръпна встрани и Рун застана на пет-шест стъпки пред двамата старци. Селяците се стълпиха наоколо, свалиха в нозете си секири, тежки тояги и палици, мечове и копия, доколкото ги имаха. Рун познаваше всяко нещо в живота на някогашните свои братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Той се знаеше за богомил и не искаше да наруши строгия ред, който се спазваше при подобни случаи, колкото и да напираше в гърдите му силен гняв от нараснало честолюбие и високомерие. Старецът с черната капа продума:

— Говори, дедъц Мирон.

Старецът, който седеше от лявата му страна, дигна глава срещу Рун с щръкнала напред широка, гъсто прошарена брада, попита:

— Ти ли си Яков Рун от Косел? — И дедъцът надебеля глас, разчлени думите си една подир друга: — Яков Рун, някогашен парик и човек на болярина Зерга?

Рун не отговори веднага и гледаше дедъца с присвити клепки, сетне каза:

— Аз съм Рун от Косел.

Дедъц Мирон едвам го дочака да изрече името си и започна отново, като поклащаше леко глава и сякаш броеше думите си:

— Ти беше парик и роб на болярина, беше между нас, твоите братя, и трябваше да те възпираме в твоя невъздържан гняв към всички, които измъчваха и ограбваха нищите. Спомняш ли си? Трябва да си спомниш. Ние те изпратихме като свой в царската войска, да воюваш за ново царство. Ти забрави откъде бе тръгнал и стана зъл царски слуга. Забрави братята си и се обърна срещу тях. Вече не сваляш кървавия меч от бедрото си. Ти убиваш по царска воля и предаваш на мъчения. Самият ти мъчиш и убиваш виновни и невинни с огън и желязо. Не дигна ли бич срещу народа и го би във Воден, в Братин дол и на други места? Дигаш бич и меч срещу всеки, който се изпречи на пътя ти, който ти се противи справедливо или може и несправедливо, но ти не си ни съдия, ни съд. Ти ходиш по цялото царство, ние сме навсякъде по следите ти и с очи, и с уши, ходиш по цялото царство, за да измъчваш, за да окачиш на бесилка, да прободеш с ножа си, да изгориш с огън. Ти ходиш като страшилище между людете и те се боят от тебе, треперят от тебе, жените плашат децата си с твоето име. Ти стана сляп царски слуга и губител на живи люде, виновни и невинни, а ти не си тоя, който може да отделя виновните от невинните. Говори — посочи дедъц Мирон с разтреперан пръст Руна и повтори: — Говори, да чуем ответа ти, но ти не ще можеш да отречеш, което си извършил.