Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Беше късно сутринта, когато те слязоха на оживения кей. Слънцето беше толкова ярко, че караше хората да затварят очи от светлината. Беше много топло и вратата на кантората беше отворена, за да може въздухът поне малко да се раздвижва.
Когато бяха на половин пресечка от кантората, Нейтън издърпа Сара, наведе се и й прошепна:
— Когато се запознаеш с Колин, не споменавай нищо за това, че куца. Той е доста чувствителен по отношение на краката си.
— Той е куц? Какво се е случило на този нещастен мъж?
— Една акула отхапа малко месо от него — отговори Нейтън.
— Господи! — прошепна Сара. — Щастие е, че е жив.
— Да, така е — съгласи се Нейтън. — Сега ми обещай, че няма да кажеш нищо.
— Защо мислиш, че ще спомена за накуцването му. За каква ме мислиш? Нейтън, аз знам какво е редно и какво не. Срамота е да мислиш, че ще кажа нещо.
— Ти пищя, когато видя гърба ми — напомни й той. Той трябваше да повдигне този въпрос.
— За Бога, това беше друго.
— Как? — попита той, чудейки се какво ли нечувано обяснение ще му даде тя сега.
Сара сви рамене.
— Различно е, защото те обичам — каза тя, като се изчерви.
Господи, тя го вбесяваше, помисли той. Но му доставяше и удоволствие. Той беше започнал да свиква тя да му казва колко го обича. Като отхвърли тази мисъл, той продължи:
— Сега, като знаеш за крака на Колин, няма да кажеш нищо, което да го смути. Нали така?
Дори когато кимна в знак на съгласие, тя искаше да има последната дума.
— Господи, ти ме обиждаш.
Той я целуна, за да овладее положението, но преди да може да се спре, я беше придърпал в прегръдките си и вече не можеше да се контролира. Тя отвори уста, преди той да я накара и езикът му се шмугна вътре, за да се срещне с нейния. Не го притесняваше това, че са в средата на оживено кръстовище, нито това, че няколко души се спряха да ги гледат.
Джимбо и Матю ги следваха отблизо по улицата, но се спряха, когато видяха двойката. Джимбо изсумтя с отвращение:
— За Бога, момко, сега не е време да се целуваш с жена си. Имаме сериозна работа до края на деня.
Нейтън с нежелание се откъсна от съпругата си. Тя охотно го последва и той се усмихна на тази красноречива реакция. Тогава той видя групата непознати, които я гледаха и страстта му веднага се изпари.
— Ти се забравяш — прошепна тя на Нейтън.
— Аз не съм единственият, който се е забравил — отвърна той.
Тя пренебрегна истината.
— Предстои ми де се срещна със съдружника ти и ще се радвам, ако не отвличаш вниманието ми.
Тя се обърна, преди той да може да измисли подходящ отговор. Докато оправяше косата си, тя попита Джимбо и Матю:
— Идвате ли с нас?
Двамата мъже кимнаха едновременно. Сара хвана ръката на Джимбо.
— Вие може да ме придружите, сър, ти също, Матю — добави тя, когато той й предложи ръката си. — С нетърпение очаквам да се запозная с приятеля на Нейтън. Той трябва да е велик мъж, щом търпи Нейтън. Тръгваме ли?
Нейтън едва успя да се отмести от пътя на тримата. Той ги последва, мръщейки се на начина, по който жена му пое инициативата.
— Между другото — той чу Сара да казва, — каквото и да става, само не споменавайте нищо за накуцването на Колин. Мога да ви уверя, че той е много чувствителен на тази тема.
— Мислех, че не го познаваш — каза Джимбо.
— Не го познавам — отвърна Сара. — Но Нейтън ме посъветва. Съпругът ми е с много нежно сърце, когато става въпрос за чувствата на приятеля му. Ако можех да го накарам да прояви същата загриженост и за мен, мога да ви уверя, че щях бъда много благодарна.
— Престани да се опитваш да ме провокираш — каза отзад Нейтън.
Той отмести Джимбо, сграбчи жена си за ръката и я повлече напред.
Сара беше оскърбена от думите му. Не тя беше злонравният партньор в брака им. И тъй като тя беше добрата страна, реши да не се занимава с Нейтън — тя щеше да почака, за да го постави на мястото му.
Освен това Сара гореше от желание да се запознае с приятеля на Нейтън.
Колин седеше зад бюрото си и се ровеше в една камара документи. Той стана, когато Сара и Нейтън влязоха в кантората.
Приятелят на Нейтън беше изключително красив мъж и не след дълго Сара разбра, че и характерът му е прекрасен. Той имаше хубава искрена усмивка. В лешниковите му очи имаше някакво диво пламъче. Колин беше хубав, но не колкото Нейтън, разбира се, и не беше нито толкова висок, нито толкова мускулест. Все пак Сара трябваше да го гледа с отметната глава, но не й се налагаше да си изкривява врата, както ако до нея стоеше Нейтън и я караше да го гледа в очите.
Тя реши, че е неприлично от нейна страна да зяпа по този начин мъжа и незабавно направи реверанс.