Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Той инструктира суданските бунтовници да спрат тойотата и им даде ясно да разберат, че Мърсър не трябва да пострада. Няколко часа по-късно Джанели научи, че Мърсър е избягал през минирано поле и един от хората на Махди е мъртъв. Джанкарло прокле целия екип по предавателя и едва не строши с юмрук микрофона. Махди, който седеше на задната седалка на камиона „Фиат“с десет колела, чу разговора и когато дойде неговият ред, прие гнева на Джанели, без да пророни дума. Работодателят му имаше право. Мърсър не трябваше да избяга. Нямаше извинение за провала на хората му и наказанието им, когато колоната от камиони пристигнеше в долината, щеше да бъде по-жестоко от словесната тирада на Джанели.
Предавателят изпращя отново и Джанкарло го грабна.
— Да?
— Върнахме се в долината. Американецът е оставил тук само трима еритрейци. Имат багер, но не работят в мината.
— Какво правят?
— Копаят в склона на планината. Още не са казали какво търсят.
— Знаят за мината на чичо ми, така ли?
— Да — потвърди водачът на разузнавачите, които Джанели бе изпратил да изпреварят бавно придвижващата се колона от бежанци, после понижи тон, защото знаеше, че следващото му изречение няма да се хареса на шефа му. — Отговорникът каза, че в мината няма минерали. Американецът изследвал шахтата и заявил, че там няма нищо ценно.
— Не може да е истина — заекна Джанели. Веселото му настроение бързо се развали.
Въпреки увеличената скорост конвоят стигна след осем часа до планинските възвишения, които пазеха Долината на мъртвите деца. Слушайки разговорите на мъжете на задната седалка с Махди, Джанели научи, че те знаят за това място и изпитват суеверен страх. Той попита Махди за долината, но бунтовникът не можа да даде смислен отговор. Каза на работодателя си, че табуто върху местността датира от много поколения, но никой не знае произхода му. Легендите за долината бяха стигнали чак до Судан и Етиопия.
— Глупости — отсече Джанкарло.
Лицето му пламтеше в очакване. Долината не изглеждаше такава, каквато му я бяха описвали в детството, но сега, след като беше тук, той вече не си я представяше по друг начин.
Джанели видя сондажната кула, извисяваща се в трептящия от жегата въздух, позна бараките до нея и след няколко минути забеляза фиата на разузнавачите. Сърцето му биеше като обезумяло от нетърпение.
Камионите се приближиха до изоставената мина и въздушните спирачки изсъскаха. Джанели изскочи от кабината и хукна към шахтата.
Пръв към него се присъедини Джопи Хофмиър.
— Това е — ахна Джанкарло. — Два живота работа, моят и на чичо ми, и ето я мината.
Той не се замисли върху новината, че в мината няма нищо ценно. Не допускаше тази вероятност.
Нямаше начин мината да е ялова. Енрико беше сигурен, че в района има диаманти, и бе умрял, вярвайки в това. Джанели беше убеден, че ако самолетът на чичо му не бе свален през войната, Енрико щеше да представи доказателство на семейството. Мърсър не бе отделил достатъчно време, за да изследва подземните тунели, нито имаше подходящата техника за по-щателно търсене. Диамантите бяха там.
— Да, сър — неспокойно отговори южноафриканецът. — Господин Джанели, бих искал да знам как ще действате.
— Какво искаш да кажеш?
— Сега, след като сме тук, искате ли аз да ръководя хората, или вие ще издавате заповедите?
Джанели се засмя.
— Джопи, приятелю мой, знам какви хора да наемам и преценявам знанията и способностите им. Плащам ти, защото знаеш как да изваждаш минерали от земята, пък аз не знам нищо по този въпрос. Отсега нататък ти поемаш пълен контрол. Съгласен съм с всичко, което решиш да направиш. Смятай ме само за заинтересуван наблюдател.
Хофмиър се обърна, притеснен от внезапното благоразположение на Джанели.