Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Същият. Похитителите, изглежда, имаха връзки с Близкия изток, но не допусках, че са от Израел. — Той й разказа историята за отвличането на Хари и за убийството на летище „Да Винчи“. — Не знаех дали си на моя страна. Не забравяй, че работеше с Хайд, когато се запознахме.
— Сигурно хората на Левин държат приятеля ти. След като ти отказа на Хайд, те трябва да са го отвлекли, за да те принудят да отидеш в Африка и да намериш мината. Убитият в Рим мъж несъмнено е Ибрихам Беин, най-добрият агент на Левин.
Мърсър предположи, че предупреждението на Беин в Рим да не прави нищо лошо на Селоме бе отправено, защото израелецът се опасяваше от проблем, ако заговорът на Левин доведе до смъртта на агентка на Шин Бет. Те очевидно обмисляха планове за деня, когато Израел щеше да бъде в ръцете им.
— Левин е фашист — огорчено каза Селоме. — Знам, че звучи странно един евреин да нарича друг така, но това е истината. Той вярва в чистотата на еврейския народ и иска да изгони от Израел всички останали. Смята да построи концентрационни лагери и да затвори палестинците в заграждения. Планира го от години. Не знам дали си спомняш за транспортирането на етиопските евреи в Израел през осемдесетте години на двайсетия век, но Левин беше голям поддръжник на тази операция. Твърдеше, че било в името на хуманността, но още тогава искаше да изгони палестинците, които се занимават с интелектуален труд в Израел, и да ги замени с бежанците от Африка.
Оказваше се, че Мърсър и Хари се бяха забъркали във вътрешен израелски проблем, а не в международен терористичен заговор. Селоме се опитваше да попречи на Левин да използва снимките от „Медуза“, за да си осигури нечестно предимство на изборите. Всички съмнения на Мърсър към нея се изпариха. За пръв път, откакто я познаваше, той реши, че може да и има доверие. В душата му нахлу прилив от чувства. Мърсър беше самотен твърде отдавна, но сега имаше съюзник. Изпита желание да я прегърне.
— Задачата ти е била да наблюдаваш онази група и да докладваш за действията им?
— И да им попреча, ако мога. Но дойдохме в Еритрея, преди да успея да направя нещо.
Изведнъж нещо не му се стори логично.
— Разбирам, Левин е маниак, но преди да напуснем Вашингтон, прочетох, че избирането му е гарантирано. Защо е готов да съсипе шансовете си, търсейки мина без стойност отпреди петдесет години?
— Не. — Селоме се засмя за пръв път от много време. — Вече знаеш, че нямаме интерес към италианската мина. Мисля, че я търсят суданците и техните поддръжници. Така попаднаха на нас. Двете ни мисии идват от различни посоки, но свършват на едно и също място.
Мърсър също се усмихна. Ужасите от сутринта бяха забравени поне за няколко секунди.
— Преди да дойдеш в долината, докато изследвах по-старата мина, се досетих, че знаеш за съществуването на друга мина в района.
Изражението на Мърсър изведнъж се промени, когато му хрумна нещо друго.
Белият камък, който бе намерил в покриващия пласт върху кимберлита, беше древно сечиво, чук, използван преди хиляди години за разбиване на рудата, за да се стигне до скъпоценните камъни. Изведнъж всичко дойде на мястото си. Евреите, старите мини и религиозните фанатици. Той най-после осъзна защо залогът е толкова голям, както и че няма нищо общо с диамантите. „Боже мой!“ Мърсър се опита да прогони налудничавата мисъл, но не можа.
— Мината това ли е, което мисля? — с треперещ глас попита той.
— Да. Отиваме да говорим с монасите, които ще потвърдят. — Селоме се засмя на изумлението му. — Това откритие ще бъде най-голямото в живота ти. Легендарно.
— Мината на цар Соломон — промълви Мърсър.
ЕРИТРЕЙСКО-СУДАНСКАТА ГРАНИЦА
Джанели имаше чувството, че е римски завоевател, когато камионът влезе в Еритрея. Той седеше на предна-та седалка на първото превозно средство. Стъклото беше смъкнато, за да може италианецът да долавя мириса на сухата пустиня и да чува рева на големите дванайсетцилиндрови турбодвигатели. Подсмихвайки се, той осъзна, че транспортните камиони, натоварени с миньорска техника и провизии, са два пъти по-тежки от бойните танкове, с които Мусолини бе нападнал Абисиния. Издокаран в дрехи в цвят каки, с тропически шлем на главата и тъмни очила, предпазващи очите му от безмилостното слънце, Джанкарло беше на върха на щастието. Всичко до този момент, всеки детайл и решение бяха довели до този миг. Да води камионите към мината, която чичо му бе разработил преди десетилетия, беше кулминацията в живота му. Нека другите се чудеха на богатството и властта му! Те бяха нищожества, капризи на генетиката. Неговата орис беше друга.
Скоро след като еритрейските бежанци бяха напуснали лагерите в Судан под ръководството на номадския главатар, Махди предложи на Джанели идеята да изпратят хора да търсят пред колоната, за да стигнат до мината по-бързо. Бежанците изминаваха само по няколко километра на ден и бавният ход изнервяше италианеца. Джанели се съгласи и формира екип разузнавачи. Три дни по-късно те се обадиха по радиопредавателя и съобщиха, че са намерили мината в падина в края на тясна долина, след като са чули експлозия. Джанкарло заповяда на главния конвой да изпревари бежанците и бързо да се приближи до мястото, където чакат разузнавачите. След малко му се обадиха отново и докладваха, че тойота „Ланд Крузър“, шофирана от бял мъж, се опитва да напусне долината. Първата мисъл на Джанели беше, че тъпаците са издали присъствието си на Мърсър. Но после осъзна, че хората на Махди не биха направили такава груба грешка.