По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Но дали ще остане след тази вечер? — попита Ричър.
— Не виждам причина да не го направи. Ти доста убедително се престори на голям, глупав и щедър американец. Не изглеждаше заплашителен по никакъв начин. Може би си е помислил, че сме обикновени туристи, които искат да разгледат базите, където са служили бащите им. Тук постоянно идват такива. Нали човекът така каза.
Ричър не отговори.
— Паркирала съм точно до него, нали? — продължи Полинг. — Онзи фермер каза, че е дошъл с ландроувър, а на паркинга нямаше друга такава кола.
— Как ми се иска да не беше тук — каза Ричър.
— Сигурно точно това е една от причините, заради които се е върнал. Английската бира.
— Харесва ли ти? — попита той.
— Не, но на англичаните сигурно им харесва.
Сандвичите им се оказаха учудващо вкусни. Хрупкав домашен хляб, масло, недопечено телешко, горчица с хрян, сирене и тънко нарязани пържени картофи за гарнитура. Двамата ги изядоха и довършиха бирите си. После се качиха в стаята. Беше по-хубава от апартамента им в Бейзуотър. Изглеждаше и по-голяма отчасти поради факта, че леглото беше персон и половина, а не двойно. Беше по-тясно с около петдесет сантиметра. Не е проблем, помисли си Ричър. Не и при тези обстоятелства. Той нагласи алармата на часовника в главата си за шест сутринта. На развиделяване. Тейлър или ще остане, или ще избяга, но каквото и да направи, ние ще го видим.
61
В шест часа на следващата сутрин от прозореца на стаята им се виждаше само безкрайното мъгливо поле. Земята беше равна и сиво-зелена чак до далечния хоризонт, нашарена с ровове и малки горички. Дърветата в тях бяха с дълги тънки стволове и кръгли, компактни корони, за да издържат на ветровете. Ричър ги видя как се огъват и люшкат под напора им.
Навън беше много студено и цялата им кола беше покрита с влага. Ричър изтри прозорците с ръкава на якето си. Качиха се, без да говорят. Полинг излезе на заден ход, превключи на първа и потегли през паркинга. Спря за миг на изхода, после се качи на пътя, водещ на изток към изгряващото слънце. Осем километра до Бишъпс Парджетър. Осем километра до Грейндж Фарм.
Стигнаха до фермата, преди да стигнат до селото. Беше разположена над горното ляво рамо на кръста, очертан от пресичащите се шосета. Видяха я първо откъм югозапад. Земята беше очертана с ровове, а не с ограда. Рововете бяха дълбоки и прави. Зад тях имаше добре изорани полета, едва зеленеещи от наскоро засадените земеделски култури. По-навътре се виждаха малки горички, които сякаш бяха само за декорация. А в самия център на имението се издигаше масивна къща от сив камък. Беше по-голяма, отколкото си я представяше Ричър. Не беше чак замък или имение, но все пак беше много по-впечатляваща, отколкото се полага на една фермерска къща. Далеч на север и на изток от нея се виждаха пет допълнителни постройки. Хамбари — дълги, ниски, спретнати сгради. Три от тях образуваха стените на селскостопански двор. Две бяха построени отделно.
Покрай пътя, по който караха, се простираше ровът, който очертаваше южната граница на фермата. С всеки метър, който изминаваха, перспективата им се променяше, сякаш фермата беше на въртяща се основа, за да я огледат по-добре. Видяха голяма красива къща. Шосето минаваше по мостче над граничния изкоп и продължаваше на север — добре отъпкана, изравнена алея. Самата къща беше обърната с единия си край към пътя, на седемстотин метра навътре от него. Предният вход гледаше на запад, а задната врата — на изток. Ландроувърът беше паркиран зад къщата, между нея и един от отделените хамбари. Изглеждаше миниатюрен от това разстояние — студен, неподвижен и покрит с влага.
— Още е тук — каза Ричър.
— Освен ако няма собствена кола.
— Ако имаше, щеше да е с нея и снощи.
Полинг намали и колата запъпли със скоростта на пешеходец. Около къщата нямаше никакво движение. Абсолютно никакво. От един комин се издигаше тънка струйка дим. Може би печка, на която се топлеше вода. Прозорците бяха тъмни.
— А аз си мислех, че фермерите стават рано — отбеляза Полинг.
— Предполагам, че така правят животновъдите — отвърна Ричър. — За да издоят кравите или нещо подобно. Но тук се занимават само със земеделие. Не знам дали изобщо имат работа между оран и жътва. Сигурно просто си седят и гледат как реколтата им расте.
— Не трябва ли да пръскат посевите? Защо не са излезли с тракторите?
— Нали казаха, че са органични фермери. Те не пръскат. Освен с вода, за напояване.
— Все пак сме в Англия. Тук вали постоянно.
— Откакто пристигнахме, не е валяло — отбеляза Ричър.