По трудния начин

— Ще ни правите ли компания, господа?

После погледна и към бармана.

— И за теб, нали?

По този начин цялата динамика в стаята се насочи към Тейлър като към единствения посетител, който все още не беше поканен да се почерпи. Тейлър вдигна очи от масата си и се обърна към Ричър, сякаш го дърпаха невидими конци, Ричър направи жест с ръка, все едно отпиваше от чаша, и попита:

— Искаш ли нещо за пиене?

Тейлър го погледна и отвърна:

— Благодаря, но трябва да тръгвам.

Равен английски акцент, подобен на акцента на Грегъри. В очите му се четеше пресметливост. Но изражението му не издаваше нищо. Нямаше подозрение. Може би имаше известно неудобство. И дори намек за малко намусено дружелюбие. Половинчата усмивка, колкото да покаже за миг лошите си зъби. После пресуши чашата си, остави я на масата, изправи се и тръгна към вратата.

— Лека нощ — промърмори той на излизане.

Барманът наля шест и половина халби от местното пиво и ги нареди като войници. Ричър ги плати и ги побутна, сякаш ги разпределяше. После вдигна една, каза „наздраве“ и отпи. Когато занесе половинката на Полинг, четиримата фермери и барманът се обърнаха към тяхната маса и вдигнаха чашите си. Незабавно приемане в обществото за по-малко от трийсет долара, помисли си Ричър. Дори да струваше два пъти повече, пак щеше да бъде евтино. Но вместо това каза:

— Надявам се, че не съм обидил онзи човек, който си тръгна.

— Не го познаваме — отвърна един от фермерите. — Никога по-рано не съм го виждал.

— Отседнал е в Грейндж Фарм — обади се друг. — Няма как иначе, защото дойде с ландроувъра на собствениците на фермата.

— Той фермер ли е? — попита Ричър.

— Едва ли — отвърна първият. — Не съм го срещал досега.

— Къде е тази ферма?

— Малко по-надолу по пътя. Там сега живее някакво семейство.

— Питай Дейв Кемп — посъветва го трети фермер. — Той ще ти каже.

— Кой е Дейв Кемп? — попита Ричър.

— Дейв Кемп, от магазина — припряно поясни фермерът, все едно Ричър беше идиот. — В Бишъпс Парджетър. Той ще знае. Дейв Кемп знае всичко, пощата пристига при него. Пъха си носа навсякъде.

— Там няма ли кръчма? Защо някой ще идва да пие чак тук?

— На километри наоколо няма друга кръчма, приятел. Иначе нямаше да е толкова пълно?

Ричър не отговори.

— Собствениците на Грейндж Фарм не са тукашни — обади се първият фермер. — Семейството. Дойдоха наскоро. От Лондон, мисля. Не ги познавам. Но са от ония, органичните. Не употребяват химически торове.

Фермерите явно сметнаха, че това е всичко, което дължат на Ричър в замяна на една бира, и се заприказваха помежду си за предимствата и недостатъците на органичното земеделие. Изглежда, доста пъти бяха водили този разговор. Според това, което Ричър дочу, органичното земеделие нямаше абсолютно никакви предимства, освен необяснимата готовност на гражданите да плащат повече за продуктите, получени по този начин.

— Прав беше — каза Полинг. — Тейлър наистина е във фермата.