По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Осемнайсет часа — каза Полинг. — Сигурно е нов рекорд. Когато бях в Скотланд Ярд, валеше денонощно.
Тя отпусна педала за газта, изключи от скорост и отвори прозореца. Ричър направи същото и в колата нахлу студен влажен въздух. Навън всичко беше тихо и неподвижно. Чуваше се само шумът на вятъра в короните на далечните дървета, а в сутрешната мъгла едва-едва помръдваха сенки.
— Сигурно много отдавна целият свят е изглеждал така — каза Полинг.
— Тук е живял северният народ — каза Ричър. — Норфък и Съфък, северният и южният народ. Мисля, че са били древни кралства на келтите.
А после тишината изведнъж се разтърси от изстрел. Далечен изстрел, който отекна над полето като експлозия. И двамата инстинктивно се наведоха. После огледаха хоризонта, да видят има ли дим. Търсеха откъде ще дойде следващият изстрел.
— Тейлър? — каза Полинг.
— Не го виждам — отвърна Ричър.
— Кой друг може да бъде?
— Прекалено е далеч, за да направи нещо.
— Ловци?
— Изключи двигателя — каза Ричър.
После се вслуша в тишината. Не чу нищо повече. Нито шум от движение, нито от презареждане.
— Мисля, че е било изстрел, който да плаши птиците — каза накрая той. — Току-що са засели нивите. Не искат враните да изядат семената. Май имат някакви машини, които по цял ден стрелят с халосни патрони на произволни интервали.
— Надявам се, че е било само това.
— После ще се върнем тук — каза Ричър. — Нека първо потърсим Дейв Кемп в магазина.
Полинг запали двигателя и отново потегли, а Ричър се извърна на мястото си, за да проследи как източната половина от фермата се източва покрай тях. Изглеждаше точно като западната. Но всичко беше наобратно. Близо до къщата имаше дървета, после широки равни полета, а накрая и дълбок ров, който отбелязваше границата на имението. След него беше северното шосе, което се вливаше в кръстовището на Бишъпс Парджетър. А после и самото селце. Древна каменна църква в горния десен ъгъл на кръстовището и няколко къщи в продължение на петдесет метра от другата страна на шосето, срещу църквата. Повечето от тях приличаха на частни вили, но една беше по-дълга и ниска и очевидно в нея беше магазинът, който служеше и за вестникарска будка, и за поща. Тъй като в него се продаваха вестници и закуски, вече беше отворено.
— Директно ли ще подходим? — попита Полинг.
— Общо взето — отвърна Ричър.
Тя паркира срещу магазина, от другата страна на шосето, където земята беше посипана с чакъл близо до входа на църквата. Двамата слязоха от колата и усетиха силен, непрекъснат и студен вятър, който духаше от изток.
— Познавам хора, които са служили тук — каза Ричър. — Кълняха се, че вятърът духа чак от Сибир и нищо не го спира по пътя.
В сравнение с времето навън в селския магазин беше топло и уютно. Беше включена газова печка, от която въздухът беше станал топъл и влажен. Имаше прозорец за пощата, който беше затворен, хранителен магазин по средата и щанд за вестници в отсрещния край. Зад щанда стоеше възрастен мъж с плетена жилетка, увит с шал. Подреждаше вестниците и пръстите му бяха почернели от мастило.
— Вие ли сте Дейв Кемп? — попита Ричър.
— Така се казвам, да — отвърна старецът.
— Казаха ни, че трябва да се обърнем към вас.
— За какво?
— Дошли сме с една определена задача — каза Ричър.
— Раничко сте дошли.
— Ранно пиле рано пее — каза Ричър.
Беше чул този израз от детектива в Лондон и го повтори, като се надяваше да прозвучи достоверно.
— Какво искате?
— Да си купим ферми.
— Американци сте, нали?
— Да, представляваме една голяма селскостопанска корпорация от Съединените щати. Търсим ферми, в които да инвестираме. И предлагаме много щедри комисиони за съдействие.
Директен подход. Общо взето.
— Колко щедри? — попита Кемп.
— Обикновено става дума за процент от цената на имота.
— Какви ферми търсите? — попита той.
— Вие ни кажете. Обикновено се спираме на добре поддържани и функциониращи имоти, които не са стабилни по отношение на собствеността.
— Това пък какво означава, по дяволите?
— Хубави ферми, които наскоро са били купени от аматьори. Но ги искаме бързо, преди да са ги съсипали.
— Грейндж Фарм — каза Кемп. — Ето тия са истински аматьори. Хванаха се с органично земеделие, по дяволите.
— Чухме за тази ферма.
— Би трябвало да е първа във вашия списък. Точно това, което описахте. Захапали са повече, отколкото могат да глътнат. И то когато и двамата си седят вкъщи. А те не си седят постоянно. Сега например мъжът беше сам във фермата. А един човек не може да обработва толкова голямо място. Особено ако е аматьор, по дяволите. Имат и излишно много дървета. От дърветата не падат пари.