По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Едуард Лейн и компания — каза той. — Пристигнали ли са вече?
Служителят натрака нещо на клавиатурата си.
— Все още не, господине.
— Имам среща с тях. Бихте ли им предали, че ще ги чакам отсреща във фоайето, когато пристигнат?
— За кого да предам, господине?
— За Тейлър — каза Ричър.
После се отдалечи от тълпата и си намери едно по-тихо място. Щеше да му се наложи да преброи осемстотин хиляди долара в брой и не искаше всички да го гледат. Отпусна се на едно кресло, наредено заедно с още три. От дългия си опит знаеше, че никой няма да седне при него. Никой никога не сядаше при него. Той сякаш излъчваше предупредителни сигнали и хората, които имаха поне малко здрав разум, им обръщаха внимание. Едно семейство наблизо вече го наблюдаваше подозрително. Майка с две деца, седнали на съседната група от кресла, които вероятно бяха пристигнали с по-ранен полет и чакаха стаята им да се освободи. Майката изглеждаше уморена, а децата — раздразнителни. Тя беше разопаковала половината им вещи, за да имат с какво да си играят. Играчки, книжки за оцветяване, опърпани плюшени мечета, кукла с една ръка, видеоигри на батерии. Ричър чуваше несръчните й предложения с какво да си запълнят времето: „Защо не направиш това? Защо не направиш онова? Защо не нарисуваш нещо и да ни го покажеш?“ Беше като психотерапия.
Ричър се обърна към входа на хотела. Постоянно влизаха хора. Някои бяха видимо уморени от пътуването, други изглеждаха делови и пълни с енергия. Някои носеха цели планини от багаж, други — само куфарче. Хора от всякакви националности. На съседните кресла едното дете замери другото с плюшено мече, но не улучи. Мечето се плъзна по пода и спря в крака на Ричър. Той се наведе да го вдигне. По него почти не беше останал плюш. Ричър го подхвърли обратно. Чу как майката предлага някаква друга безсмислена дейност: „Защо не направите това?“ Ричър си помисли: Защо не млъкнеш, по дяволите, и просто да си седите като нормални хора?
Той отново погледна към вратата и видя Перес. След него влезе Ковалски. После и самият Едуард Лейн, трети поред. После Грегъри, Грум, Адисън и Бърк. Чанти на колелца, сакове, чанти за костюми. Джинси и спортни якета, черни найлонови анораци, бейзболни шапки, кецове. Някои бяха с тъмни очила, други със слушалки. Изглеждаха уморени от нощния полет. Малко измачкани. Но всички бяха нащрек и не пропускаха нищо. Изглеждаха точно такива, каквито си бяха: отряд войници от специалните части, които се опитват да пътуват инкогнито.
Ричър ги проследи с поглед, когато се наредиха на рецепцията. Гледаше ги как чакат и се преместват напред един по един, когато им дойдеше редът. Видя как казваха имената си. Видя как служителят предаде съобщението на Лейн. Видя как Лейн се обърна, за да се огледа. Очите му пробягаха по всички във фоайето. Минаха през Полинг, без да спират. Минаха през дразнещото семейство. Стигнаха до лицето на Ричър и спряха. Лейн кимна. Ричър кимна в отговор. Грегъри взе магнитните карти, с които се отключваха стаите, седмината мъже отново нарамиха багажа си и тръгнаха през фоайето. Пробиваха си път през тълпата с рамо напред. Спряха заедно до креслата, където беше седнал Ричър. Лейн пусна единия от саковете си на пода, задържа другия и седна срещу него. Грегъри също седна, а Картър Грум зае последното свободно място. Ковалски, Перес, Адисън и Бърк останаха прави, като образуваха защитен обръч. Бърк и Перес наблюдаваха фоайето. С изострен поглед, без да пропускат нищо.
— Да видим парите — заяви Ричър.
— Кажи къде е Тейлър — отвърна Лейн.
— Първо ти.
— Знаеш ли къде е?
Ричър кимна.
— Да, знам. Два пъти установих визуален контакт. Снощи и тази сутрин. Само преди няколко часа.
— Добър си.
— Знам.
— Тогава ми кажи къде е.
— Първо ми покажи парите.
Лейн не отговори. В тишината Ричър чу как уморената майка казва: „Нарисувай Бъкингамския дворец.“ После той каза:
— Обаждал си се на частни детективи в Лондон. Без да ми кажеш. Опитал си се да ме изпревариш.
— Човек има право да си спести излишни разходи — отвърна Лейн.
— Успя ли да ме изпревариш?
— Не.
— Значи разходите не са излишни.
— Май си прав.
— Тогава ми покажи парите.