По трудния начин

Ричър купи картата и най-евтиния атлас, по който да се ориентират за пътя дотам. После се върна в компанията за автомобили под наем, където Полинг го чакаше с ключовете за един миникупър.

— Червен — каза тя. — С бял покрив. Страхотно.

— Мисля, че Тейлър може би ще е там — каза Ричър. — При сестра си.

— Защо?

— Инстинктът му подсказва, че е най-добре да се скрие на някое усамотено място. Изолирано. А той е бил войник, така че почти несъзнателно ще търси позиция, която може да се защитава лесно. Местността е равна като билярдна маса. Току-що проверих на картата. Вижда се на десет километра във всички посоки. Ако Тейлър има пушка, става недосегаем. А ако има кола с висока проходимост, разполага и с триста и шейсет градуса спектър, за да побегне. Може просто да тръгне през полето, накъдето си иска.

— Човек не може просто така да убие двама души и да открадне повече от десет милиона долара, а после да иде на гости при сестра си.

— Той няма нужда да й казва цялата истина. Всъщност няма нужда да й казва нищо. Може би е временно убежище. Може би просто иска да се покрие за малко. В последно време му се е събрало доста напрежение.

— Говориш така, сякаш го съжаляваш.

— Опитвам се да мисля като него. Планирал е всичко толкова дълго време, а и последната седмица сигурно е била истински ад. Сигурно е изтощен. Трябва му място, където да се подслони и да си отспи.

— Да, но къщата на сестра му е твърде рисковано място. Всеки ще се сети първо да провери роднините му. И ние така направихме с Хобарт. Проверихме всички хора на име Хобарт в телефонния указател.