По трудния начин

Дейв Кемп не предлагаше кафе в пластмасови чаши, така че двамата си купиха кока-кола и шоколадови десертчета и спряха да ги изядат край пътя на два километра на запад, откъдето можеха да наблюдават предния вход на къщата. Там все още всичко беше неподвижно. Не се виждаха светлини, а тънката струйка дим се извиваше настрани, понесена от вятъра.

— Защо се интересуваше от пратката до Щатите? — попита Ричър.

— По навик — отвърна Полинг. — Питам за всичко, особено ако не съм сигурна какво може да се окаже важно. Освен това ми се стори странно. Тейлър току-що се е измъкнал и първото, което върши, е да пусне пратка? Какво ли е било?

— Може би нещо за неговия партньор — отвърна Ричър. — Сигурно той все още е в Ню Йорк.

— Трябваше да разберем и адреса. Но все пак се справихме доста добре. Обяснението ти беше много логично. Връзва се чудесно със снощи, с фалшивото дружелюбие в бара. Ако Кемп разкаже на всички за нас, Тейлър просто ще приеме, че си измамник и се опитваш да изкараш бързи пари, като изкупуваш ферми на половин цена.

— Да, много добре се справям с лъжите — съгласи се Ричър. — За съжаление.

После обаче бързо млъкна, защото забеляза някакво движение в далечината. Вратата на къщата се отвори. Над земята се стелеше сутрешна мъгла, слънцето беше от другата страна и разстоянието беше толкова голямо, че едва се виждаше, но той все пак успя да различи четири човешки фигури. Две по-големи, една малко по-дребна и една много по-дребна. Може би двама мъже, жена и дете. Може би момиченце.

— Станаха — каза той.

— Едва ги различавам — отвърна Полинг. — Четирима са. Сигурно са се събудили от изстрела на плашилото. Все пак е по-силен от кукуригане. Това са семейство Джаксън и Тейлър, нали така? Мама, татко, Мелъди и любимият й чичо.

— Трябва да са те.

И четиримата носеха нещо на раменете си. Дълги прави пръчки. Бяха подходящи по размер за възрастните, но прекалено големи за момиченцето.

— Какво правят? — попита Полинг.

— Това са мотики — каза Ричър. — Излизат на полето.

— Ще плевят, така ли?

— Органично земеделие. Не използват хербициди.

Миниатюрните фигурки се скупчиха и тръгнаха на север, като се отдалечаваха от пътя. Скоро се стопиха и изчезнаха. Бледите сенки в мъглата, които продължаваха да се виждат, бяха по-скоро илюзия, отколкото истина.

— Значи той остава — каза Полинг. — Нали така? Явно остава. Човек не отива да плеви със сестра си, ако си мисли да бяга.

Ричър кимна.

— Видяхме достатъчно — каза той. — Работата е свършена. Да се връщаме в Лондон и да чакаме Лейн.