По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Според атласа на Ричър магистрала М–11 беше само една от двайсетина подобни пътни артерии, които захранваха английската столица. Той предполагаше, че и останалите са така претъпкани с миниатюрни телца, които градът щеше да изплюе в края на работния ден. Мелачката на всекидневието. Ричър никога не беше спазвал работно време от девет до пет и никога не беше пътувал от покрайнините до центъра, за да отиде на работа. Понякога изпитваше огромна благодарност към съдбата заради този факт. Например сега.
В задръстване беше трудно да се шофира с ръчни скорости. След два часа Полинг отби на една бензиностанция, заредиха резервоара и двамата с Ричър си смениха местата, въпреки че той не беше вписан в документите и застраховката на колата не го включваше. Това му се стори пренебрежимо нарушение на закона в сравнение с другото, което смяташе да направи по-късно. Ричър вече беше шофирал във Великобритания — преди години, когато трябваше да кара една голяма английска кола, собственост на американската армия. Но сега шосетата бяха по-натоварени. Много по-натоварени. Струваше му се, че целият остров е натъпкан с хора и автомобили до краен предел. После си спомни за Норфък. Цялото графство беше пусто. Значи населението не беше разпределено равномерно. Всъщност това беше проблемът. Тук или беше претъпкано, или празно. Нямаше средно положение. Което беше странно за британския начин на мислене, поне според Ричър. Британците обикновено бяха царе на средното положение.
Те стигнаха до околовръстния път М–25 и решиха, че няма защо да се излагат на ненужни рискове. Смятаха да поемат по околовръстния път в посока, обратна на часовниковата стрелка, и да влязат в Уест Енд по по-лесен път. Но и М–25 приличаше на огромен паркинг.
— Как издържат хората всеки ден? — почуди се Полинг.
— В Хюстън и Лос Анджелис е същото — отвърна Ричър.
— Това донякъде обяснява защо семейство Джаксън са решили да се махнат оттук.
— Май да.
Колите бавно се движеха около тях — като вода, която се върти над канала, преди да се предаде на неизбежната центростремителна сила на града.
Влязоха през квартала Сейнт Джонс Уд, където бе звукозаписното студио „Аби Роуд“, минаха покрай Риджънтс Парк, през квартала Мерилебън и по Бейкър Стрийт, където беше живял Шерлок Холмс, отново през Марбъл Арч и накрая излязоха на Парк Лейн. Хотел „Хилтън“ беше в южния край, недалеч от наистина забележителната автомобилна лудница при Хайд Парк Корнър. Спряха в един платен подземен паркинг в единайсет без четвърт сутринта. Вероятно оставаше около час, преди Лейн и неговите хора да пристигнат в хотела.
— Искаш ли да обядваме? — предложи Полинг.
— Не съм гладен — отвърна Ричър. — Стомахът ми се е свил на топка.
— Значи все пак си човешко същество.
— Имам чувството, че предавам Тейлър на екзекуция.
— Той заслужава да умре.
— Предпочитам да го направя аз.
— Предложи го.
— Не става. Лейн иска да разбере името на партньора. А аз не съм готов да измъчвам Тейлър, за да го науча лично.
— Тогава си тръгни.
— Не мога. Искам възмездие за Кейт и Джейд и парите за Хобарт. Няма друг начин да ги получа. Освен това имаме уговорка и с твоя приятел от Пентагона. Той изпълни своята част от нея, така че и аз не бива да се отмятам. Но в крайна сметка май ще пропусна обяда.
— Къде искаш да бъда аз? — попита Полинг.
— Във фоайето. Наблюдавай. После се настани в някой друг хотел. Остави ми бележка на рецепцията на „Хилтън“. Използвай името Бейзуотър. Аз ще заведа Лейн в Норфък, той ще се оправи с Тейлър, а аз ще се оправя с Лейн. После ще се върна да те взема, но още не знам кога. Ще отидем заедно някъде. Може би в Бат. На римските минерални бани. Ще се опитаме да се изчистим от цялата история.
Двамата минаха покрай един автосалон, където бяха изложени нови версии на миникупъра, който караха. Подминаваха дискретно разположени входове на жилищни кооперации с луксозни апартаменти. После се изкачиха по бетонното стълбище към фоайето на хотел „Парк Лейн Хилтън“. Полинг се настани в едно кресло в другия край на фоайето, а Ричър отиде до рецепцията. Застана на опашката. Наблюдаваше рецепционистите. Те се занимаваха с телефоните и компютрите си. Зад тях на ниски метални шкафове бяха наредени принтери и копирни машини. Над копирните машини имаше медна табелка с надпис „Забранява се копирането на определени видове документи“. Например банкноти, помисли си Ричър. Вече трябваше да има и закон за копирните машини, защото бяха започнали да работят твърде добре. Над тях имаше редица от часовници, настроени на различните часови пояси — от Токио до Лос Анджелис. Той сравни часа в Ню Йорк с часа в главата си. Съвпадаха до секундата. Човекът пред него си тръгна и Ричър се изправи пред рецепцията.