Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Тя е била твоя метреса — каза Клара и усети как той я прегърна още по-силно, сякаш се боеше тя да не го отблъсне.
— Да — отговори съкрушено той. — Няколко години. Нямах намерение да я напускам, дори след като се оженим. Това няма да те изненада, като си спомниш какъв бях тогава.
Да, тя помнеше много добре. Недоверчив, ревнив и потиснат. Дали и в присъствието на лейди Холинг е бил същият?
— Тя е много красива — измърмори Клара и сведе поглед към тъмнокосата му глава.
Той изстена.
— Мила моя, мила моя, само да знаеше — тя изобщо не е красива.
Това Клара трудно можеше да повярва. Беше объркана.
— Но тогава защо е била твоя любовница?
— Защото направи поносима моята грозота. — Той вдигна бавно глава и я погледна. — Клара, ако ме напуснеш, от мен ще остане само то — грозното. Зная, че би трябвало да изкупя със загубата ти своите грехове, но не мога. Не бих понесъл да заживея отново в онзи мрак.
— Люсиен — прошепна тя и обхвана с две ръце любимото му лице. — Недей така.
— Аз те обичам — каза отчаяно той. — Не ме напускай. Ще намеря начин да излекувам болката ти. Кълна ти се. Само не ме напускай, Клара.
Тя го погали по мокрите къдрици и каза:
— Отпратих Андрю и помолих лорд Кърлейн да ме върне утре сутринта в Лондон. — Той не помръдна, само я погледна. — Не зная дали исках да се върна в Барингтън или да отида при леля Ана.
— Искаше да се върнеш? — прошепна той. — Наистина ли, Клара?
Тя го погали по косата.
— Лорд Кърлейн ми показа писмото ти относно облога и изведнъж ми се стори погрешно да си тръгна, без да ти дам възможност да ми обясниш. Аз ще се върна, милорд — тя сложи пръст на устните му, за да го накара да мълчи, — но не зная какво ще стане с нас. Толкова много неща се случиха…
— Зная — каза той и целуна пръстите й. — Заради моите грехове трябваше да страдаш ти, въпреки че си невинна. Ако ми дадеш възможност, Клара, аз ще оправя всичко. Обичам те. Вярваш ли ми?
— Да — прошепна тя, — но не ми е лесно. Аз не съм хубава, Люсиен.
— О, не, напротив — възрази той с дълбоко чувство на уважение — ти си хубава, Клара. Най-красивата жена, която познавам. Прекалено хубава за мъж като мен, но въпреки това не мога да те пусна да си отидеш. Никой друг няма да те обича колкото те обичам аз. Обичам те от мига, в който те видях за пръв път. Борих се с това чувство, но разбрах, че любовта ми към теб е онова, което ме извисява, тъкмо тя ми попречи да се отчая през всички онези години, когато мислех, че си ме мамила.
— Но оттогава ти толкова се промени — каза Клара.
— Ти ме промени. Ти ме спаси от мрака, Клара. Знаеш ли, че аз вече едва си спомням за родителите си?
— Люсиен — каза тя, останала без дъх.
— Отдавна съм престанал да сравнявам теб с майка си, а себе си с баща си. Ти ме освободи от тяхната сянка. Призраците са прогонени, Клара. Сега мога да ти предложа сърцето си така, както го направих тогава, когато бяхме още деца. Искам да кажа, ако все още го искаш.
— Дали го искам? — прошепна тя и се усмихна въпреки сълзите, които пълнеха очите й. Най-сетне го бе открила отново в навъсения, мрачен мъж. — О, да, аз го искам. Обичам те, Люсиен и винаги съм те обичала.
Той я привлече в скута си и я целуна, а тя изпита облекчение и благодарност.
— Клара — той скри лице в шията й. — Моя сладка, чудесна Клара. Благодаря на бога. Аз не те заслужавам, но е такова щастие, че си моя. Бях такъв глупак и пропилях толкова време, но вече няма да приемам нищо за разбиращо се от само себе си. Ще ценя всеки ден, който ми е дадено да изживея с теб.
Вече много по-късно двамата лежаха капнали и щастливи под завивката.
— Леля Ана ще се жени за Роби? — попита изненадана Клара. — Трудно ми е да го повярвам, въпреки че е наистина чудесно. Тя го е обичала през всички тези години.
— И той никога не е преставал да я обича — каза с прозявка Люсиен. — Той ми каза, че щял да се ожени за нея, за да стане Сара негова дъщеря. Вече се радва, че един ден, когато тя стане девойка за женене, ще постави на изпитание всички претенденти за ръката й. Почти съжалявам клетите момчета.
— Роби е същинско съкровище — каза Клара.
— Роби е същинска напаст — възрази Люсиен, — най-вече, когато му падне жертва, на която може да прочете конско. Сигурно е по-приятно жив да те изяде мечка.
Тя се засмя.
— Сара го боготвори. Той ще е чудесен баща. Много е добре, че ще се женят. Дано това вдъхнови Улф и определи най-сетне дата за сватбата си с Бела.
— Преди това да стане, сигурно ще сме вече побелели и остарели — засмя се Люсиен. — Горката Бела — той я погали нежно по плоския корем. — Другата година ще си имаме дете — измърмори той. — Това харесва ли ти?