Магията на страстта

— Точно така — каза негово превъзходителство лордът. — Колкото и да е против волята ми да напусна прекрасното ви заведение, мисля все пак, че ще е по-разумно да го сторя, докато още съм цял и невредим, тъй като съпругът на дамата току-що пристигна. Нали не искате кръв по чистия си под? Не че подозирам, че Калън наистина ще ме убие, тъй като няма ни най-малкото основание да го направи, но с влюбени мъже човек не бива да поема риска. — Той си облече палтото и добави: — Понеже са твърде непредсказуеми.

— Още не съм ви приготвил сметката — каза ханджията. — Бихте ли изчакали малко.

Господинът се засмя направо очарователно и си сложи шапката.

— Добавете я към сметката на лорд Калън. Той ще плати с най-голямо удоволствие.

Когато се почука, Клара не спеше. След като лорд Кърлейн си отиде, тя позадряма, но не можа да заспи. Питаше се дали Люсиен ще я настигне, както беше предсказал лорд Кърлейн. Беше твърде невероятно, той винаги беше внимавал да не постъпва като баща си. Помисли си и за карикатурата, която не беше видяла и колко ли щеше да нарани тя Люсиен.

Той й беше казал, че никога няма да я пусне да си отиде. Това я успокояваше, а сега силното чукане на вратата сякаш потвърди увереността й.

— Клара? — попита високо Люсиен. — Отвори. — Отново се почука. — Клара?

Ще събуди целия хан, помисли си тя, отметна одеялото и отиде до вратата.

— По-тихо, Люсиен — прошепна тя, когато го видя да стои в коридора. Видът му я изненада. Беше вир-вода и много бледен. Като я видя, той се поотпусна и на лицето му се изписа отчаяние. Изглеждаше толкова изтощен, че сякаш всеки миг можеше да се строполи.

— Клара — подхвана той, но тя го хвана за ръкава и го дръпна в стаята.

— Люсиен, вир-вода си. Тя пое шапката и палтото му и ги хвърли на пода. — Все повече се убеждавам, че мъжете сигурно нямат ум, та се мотаят навън в такова време и настиват.

— Къде е Блейксли? — попита той, колкото и да беше капнал.

— Замина — каза тя. — А сега седни и си събуй ботушите. За съжаление не водя и слугинчето.

— Блейксли е заминал? — повтори той и се отпусна на стола, който тя му придърпа. — Оставил те е тук сама и без защита?

— Да, препусна сам за Сейнт Дженивиъв — каза тя и задърпа ботушите му. — Но всичко е наред, защото лорд Кърлейн е тук. Божичко, колко са ти студени краката. — Той я гледаше втренчено.

— Кърлейн е тук?

— Спи в кръчмата. — Тя му събу и втория ботуш. — Впрочем ти сигурно си го събудил с крясъците си. Както й всичко живо на една миля разстояние. — Клара стана и Люсиен посегна към нея, привлече я към себе си и сложи глава на гърдите й.

— Ти ме събличаш и ми се караш — констатира той. — Това е добър знак.

Клара не се възпротиви на прегръдката. Отчаянието на Люсиен я трогна дълбоко. Колкото и гневна да беше, любовта към него си оставаше непокътната в нейното сърце.

— Не съм те лъгал — измърмори той. Думите му бяха заглушени от нощницата й. Откакто се оженихме, аз нямам метреса. Кълна ти се, че е вярно. Памела ме е нарисувала преди сватбата ни.