Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Старая се да бъда максимално откровена. Ама да не си въобразите, че непрекъснато мисля как да правя секс с него или само да се натискаме. Но като останем насаме, нещо припламва между нас и бързаме да отидем в леглото. Та както ви казах, само се натискахме — побърза да добави, страхувайки се, че чашата на търпението на Далас е преляла.
— В помещението на чистачите.
— Точно така. В този момент Чарлс ме потърси по видеотелефона. Информира ме за онова, което е научил във връзка с Йост, а като приключихме разговора, Макнаб буквално побесня. — Тя опита карамелената заливка и възторжено забели очи. — Закрещя и взе да ме пита за кого го взимам, сетне започна да сипе обиди по адрес на Чарлс, който само искаше да ми услужи във връзка с разследването. После ме сграбчи и…
— Удари ли те?
— Не, но си личеше, че ръцете го сърбят. Знаете ли какво каза? — Тя разгорещено размаха лъжичката. — Знаете ли какво ми каза?
— Не съм била там, че да знам.
— Заяви, че му било писнало да ми бъде резервен любовник, докато съм се забавлявала с някакво скапано жиголо! — Тя усърдно се залови със сладоледа, който й оставаше, като говореше с пълна уста: — Заяви ми го в лицето! Каза още, че му било писнало от неговото легло да скачам в леглото на Мънроу.
— Мислех, че не правиш секс с Чарлс.
— Връзката ни е платонична, но в момента това няма значение.
Ив беше на противоположното мнение и се готвеше да го изрази, ала изведнъж си спомни каква роля играе:
— Макнаб е кретен.
— Именно.
— Сигурно не си му казала, че не се чукаш с Чарлс.
— Разбира се, че не съм!
Ив кимна:
— И аз бих сторила същото. Ако някой ми наговори обиди като Макнаб, ще побеснея от яд. Всъщност какво му каза?
— Че не сме обвързани, че мога да се срещам с когото пожелая и че същото важи за него. А той взе, че си определи среща с някаква мръсница!
Според Ив поведението му беше съвсем нормално, но за да подкрепи Пийбоди, трябваше да каже нещо презрително по адрес на младежа:
— Макнаб е истинска свиня!
— Никога няма да му проговоря.
— Но как ще работите заедно?
— Тогава ще му говоря само служебно. Дано хване някоя срамна болест и да му се подуят топките!
— Така му се пада.
Двете потънаха в мисли и продължиха да изгребват последните лъжички сладолед.
— Слушай, Пийбоди — промълви Ив и си помисли, че й предстои най-неприятното. — Едва ли е редно те съветвам, защото самата аз не съм веща по тези въпроси.
— Не говорете така. С Рурк сте идеалната семейна двойка.
— Грешиш, никой не е съвършен. Наистина живеем щастливо, но благодарение на Рурк, който е най-тактичният и съобразителен човек на света. Аз… имам още много да се уча. Той е единственият, с когото съм имала сериозна връзка.
— Наистина ли? — Очите на Пийбоди се разшириха от изумление.
„Внимавай, навлизаш в опасна територия. Пази се от подвижните пясъци!“ — мислено се предупреди Ив и промърмори:
— Предпочитам да не навлизаме в подробности за семейния ми живот. Повтарям, че не съм експерт в тази област. Предлагам да разгледаме ситуацията обективно. Замесени са трима участници — ти, Макнаб, Чарлс. — Тя очерта с лъжичката триъгълник в размекнатия сладолед. — Ти си основата на триъгълника, затова реакциите на двамата мъже са породени от взаимоотношенията им с теб. Макнаб ревнува.
— Как не! Просто се държи като свиня.
— Съгласна съм, че той безсъмнено принадлежи към този животински вид. Но нека бъдем откровени — ти наистина излизаш с Чарлс, нали?
— Ами… има нещо такова.
— Правиш секс с Макнаб…
— Правех — прекъсна я помощничката й.
— Макнаб предполага, че се любиш с Чарлс. — Тя направи знак на Пийбоди да не я прекъсва. — Разбира се, той греши и постъпва много глупаво, че не държи да играете с открити карти. Навярно си казва, че дори да спиш с Мънроу, ти си свободна да правиш каквото пожелаеш, но ревността го гризе непрекъснато. — Отново посочи триъгълника и продължи: — Ти си основата, бедрата са двамата мъже в живота ти. Погледни обективно на случилото се — натискала си се с Макнаб и си го докарала до лудост, но си отблъснала ласките му, за да разговаряш със „съперника“ му.
— Разговорът ми с Чарлс беше служебен.
— Обзалагам се, че в този момент не си носила униформа — кисело отбеляза Ив. — И все пак как искаш да реагира Макнаб, след като си го възбудила, а после си започнала да бърбориш със съперника му? Доколкото познавам Чарлс, едва ли се е ограничил само да ти съобщи информацията, за която си го помолила. Сто на сто е започнал да флиртува. Тогава защо се учудваш, че Макнаб е побеснял? Не отричам, че този младеж е кретен и прасе. Но дори слабоумните прасета имат чувства… Поне така предполагам.