Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Беше издрал дланите си от камъните, но това явно не го притесняваше. Престана с опитите си да помага на жената, свали сомбрерото си и го притисна към гърдите си. На Джейк му се стори, че шапката е огромна като кош за събиране на царевица.
— Приветстваме те с добре дошъл, Стрелецо! — извика мъжът. — Добре дошъл! Мислех, че всички като теб са изчезнали от лицето на земята.
— Благодаря за гостоприемството — каза Роланд на Свещения език и внимателно сложи ръце на раменете на сляпата жена. Тя трепна за миг, после се отпусна и му позволи да й помогне. — Сложи си шапката, старче. Слънцето е силно.
Мъжът го послуша и остана на мястото си, взирайки се в него с блеснали очи. След секунда Джейк разбра какъв е този блясък — Си плачеше.
— Стрелец! Казах ти, Мърси! Видях стрелящото желязо и ти казах!
— Не са ли Опустошители? — недоверчиво попита тя. — Сигурен ли си, че не са бандити, Си?
Роланд се обърна към Еди.
— Дай й пистолета на Джейк.
Еди извади рюгера от кобура, провери предпазителя и внимателно го сложи в ръцете на сляпата жена. Тя ахна, като едва не изпусна оръжието, после учудено прокара пръсти по него и обърна незрящите си очи към мъжа.
— Пистолет! — прошепна. — Боже мой!
— Да, точно така — потвърди старецът. Взе оръжието от ръцете й и го подаде на Еди. — Но Стрелецът има истински револвер, а там има и една жена, която носи същото оръжие. Кожата й е кафява като на хората от Гарлан, за които разказваше баща ми.
Ко излая пронизително. Джейк се обърне и видя още шестима души, приближаващи се към тях. И те бяха стари като Си и Мърси, а една от тях — накуцваща и подпираща се на бастун — приличаше на вещица от приказка. Когато се приближиха, Джейк забеляза, че двама са близнаци. Дългите им побелели коси се спускаха до раменете. Бяха облечени в ръчно изтъкани ризи. Кожата им беше бяла като фин лен, а очите — розови. „Албиноси“ — помисли той.
Старата вещица ги предвождаше. Подпирайки се на бастуна, тя вървеше накуцвайки към приятелите на Роланд и се взираше се в тях със зелените си като изумруди очи. Беззъбата й уста беше хлътнала. Краищата на шала й се вееха от лекия вятър. Погледът й се спря на Роланд.
— Здравей, Стрелецо! Добре дошъл! — Тя също говореше на Свещения език и подобно на Еди и Сузана Джейк разбра думите й, макар че в неговия свят биха прозвучали странно. — Добре дошъл в Ривър Кросинг!
Стрелецът също бе свалил шапката си и се поклони на жената, докосвайки три пъти бързо гърлото си с осакатената си дясна ръка.
— Благодаря, Стара майко.
Тя се изкикоти и Еди изведнъж разбра, че Роланд едновременно се беше пошегувал и й бе направил комплимент. Сега и той си помисли онова, което преди малко бе станало ясно на Сузана: „Ето какъв е бил… и как се е държал. Е, поне донякъде.“
— Може и да си Стрелец, но под дрехите си само още един глупав мъж — каза тя, но на езика на простолюдието.
Роланд отново се поклони.
— Красотата винаги ме е изумявала, майко.
Този път тя изграчи от смях. Ко се сви до крака на Джейк. Старицата с прашните, скъсани обувки политна назад и един от близнаците албиноси се втурна, за да я хване. Жената съумя да запази равновесие и го отпрати с величествен жест. Албиносът отстъпи.
— Надалече ли отиваш, Стрелецо?
Проницателните й зелени очи проблеснаха. Набръчканите й устни се раздвижиха.
— Да — отговори Роланд. — Тръгнали сме към Тъмната кула.
Останалите го погледнаха озадачено, а старицата се отдръпна ужасена и направи знака против злото.
— Съжалявам, че чувам това! — извика тя. — Досега никой, тръгнал да търси онова черно куче, не се е върнал! Така казваше дядо ми и неговият дядо! Нито един!
— Ка — търпеливо каза Стрелецът, сякаш тази дума обясняваше всичко… и Джейк започна да разбира, че наистина е така.
— Да — съгласи се тя. — Черното куче ка. Е, добре. Прави каквото трябва, върви по пътя си и умри, когато стигнеш до поляната сред дърветата. Ще хапнеш ли с нас парче хляб, преди да продължиш, Стрелецо? Ти и твоите рицари?
Роланд отново се поклони.
— Много време мина, откакто не сме делили трапезата си с други хора, Стара майко. Не можем да останем дълго, но ще приемем храната ви с благодарност и удоволствие.