Пустош

— Хайде, Джейк — каза Еди. — Да им помогнем.

— Не! — възрази леля Талита. — Може да сме стари, но не ни трябва помощ! Все още не, младоци!

— Нека да бъде така, както тя иска — каза Роланд.

— Само се мъчат — измърмори Еди, но последва останалите.

Сузана ахна, когато младежът я вдигна от количката и я занесе до задната врата. Това не беше поляна, а истинска оранжерия. Цветята грееха като факли сред меката зелена трева. Сузана разпозна някои — невени, циния и флокс, но повечето й бяха непознати. Докато ги разглеждаше, конска муха кацна на един цвят… който веднага я обгърна и затвори яркосините си венчелистчета.

— Брей! — възкликна Еди и се огледа. — Истинска райска градина!

— Това е единственото място, което сме запазили, както е било едно време, преди светът да се промени — каза Си. — И го крием от всички, които минават оттук — Млади, Беловласи и Опустошители. Открият ли го, ще го изгорят… и ще ни убият, задето сме го съхранили. Мразят всичко красиво. Това е общото между тези негодници.

Сляпата жена му направи знак да млъкне.

— Е, напоследък никой не е минавал оттук — каза старецът с дървения крак. — Много отдавна. Вървят край големия град. Дано да си стоят там.

Близнаците албиноси с мъка измъкнаха масата през вратата. Една от стариците ги последва, подканвайки ги да побързат и да се махнат от пътя й. Тя носеше гледжосани глинени кани.

— Седни, Стрелецо! — покани го леля Талита, посочвайки с ръка тревата. — Седнете всички!

Сузана усещаше стотици различни аромати. Главата й се замая, сякаш всичко беше нереално и сънуваше. Не можеше да си представи, че съществува такова райско кътче, старателно скрито зад разпадащата се фасада на мъртвия град.

Появи се още една жена с поднос с чаши — различни, но безупречно чисти и искрящи на слънцето като изящен кристал. Предложи подноса първо на Роланд, после на леля Талита, на Еди, на Сузана и най-накрая на Джейк. Когато всеки си взе чаша, първата жена ги напълни с тъмнозлатиста течност.

Роланд се наведе към момчето, което седеше до овална леха с яркозелени цветя. Ко беше до него.

— Пий малко, за да не ги обидиш, Джейк. Но не прекалявай, защото ще трябва да те носим. Това е граф — силна ябълкова бира.

Джейк кимна.

Талита вдигна чашата си и когато Роланд направи същото, Еди, Сузана и момчето последваха примера им.

— Ами другите? — прошепна Еди на Роланд.

— После ще им бъде сервирано. А сега мълчете.

— Ще благоволиш ли да ни наградиш с думите си, Стрелецо? — попита леля Талита.

Стрелецът стана, държейки чашата си. Наведе глава, сякаш потъна в дълбок размисъл. Малкото останали жители на Ривър Кросинг го гледаха с уважение и както се стори на Джейк, с известен страх. Накрая Роланд вдигна глава.

— Ще пиете ли за земята и за отминалите дни? — попита той с дрезгав и треперещ от вълнение глас. — Ще пиете ли за миналото изобилие и за приятелите, които не са между живите? Ще вдигнете ли чаши за добрата компания, която посрещнахте. Дали всичко това ще се върне, стара майко?