Пустош

— Какво означава това?

Той го прочете и поклати глава.

— Не знам.

Сузана отново се огледа. Сега площадът изглеждаше по-малък, а сградите сякаш се накланяха към тях.

— Кога ще се махнем оттук?

— Скоро.

Той се наведе и взе малък камък. Няколко пъти замислено го подхвърли в лявата си ръка, докато гледаше към закачената над каменния пътен знак метална кутия. Изопна ръка и след секунда Сузана разбра какво възнамеряваше да направи.

— Недей! — извика и потръпна от звука на собствения си уплашен глас.

Той не й обърна внимание, хвърли камъка и улучи кутията. Вътре се задвижи някакъв часовников механизъм и от страничния процеп изскочи зелено метално знаменце с петна от ръжда. Върху знамето с големи черни букви беше написано: „ТРЪГНИ“.

— Проклет да съм — възкликна Еди. — Това е някакъв дяволски светофар. Ако го удариш още един път, дали ще светне „СТОП“?

— Не сме сами — тихо каза Роланд и посочи към сградата, която Сузана беше помислила за съдилище.

Оттам се появиха мъж и жена и заслизаха по стълбите. „Ти позна, Роланд — помисли Сузана. — И двамата са по-стари дори от Господ.“

Мъжът носеше работен комбинезон, а на главата си имаше огромно сламено сомбреро. Жената го беше хванала за голото загоряло от слънцето рамо. Роклята й беше ръчно изтъкана, на главата й имаше боне. Когато се приближиха до каменния пътен знак, Сузана видя, че жената е сляпа и разбра, че инцидентът, в резултат на който е ослепяла, е бил особено жесток. На мястото на очите й сега зееха дупки. Изглеждаше едновременно ужасена и уплашена.

— Те опустошители ли са, Си? — извика непознатата с дрезгав, треперещ глас. — Ще ни убият, гарантирам!

— Млъкни, Мърси — отвърна мъжът. Подобно на нея и той говореше със силен акцент, който — — Сузана едва разбираше. — Не са опустошители. С тях има и Млад, а аз ти казах, че нито един Опустошител не общува с Млад.

Независимо че беше сляпа, жената се опита да се отдръпне от него. Той се обърна и я хвана за ръката.

— Тихо, Мърси! Казах ти да млъкнеш! Ще паднеш и ще се удариш, по дяволите!

— Няма да ви сторим зло — извика Стрелецът. Говореше на Свещения език и в очите на мъжа блесна недоверчиво пламъче.

Жената обърна незрящото си лице към тях.

— Стрелец! — изкрещя мъжът с дрезгав и треперещ от вълнение глас. — Господи! Знаех си! Знаех си!

Затича се през площада към тях, влачейки жената след себе си. Тя се препъваше безпомощно след него и Сузана зачака неизбежния момент, когато сляпата щеше да падне. Но мъжът се строполи пръв, като се стовари тежко на колене, а тя се просна на камъните, с които беше застлан Великият път.