Пустош

Имаше купи със задушено — парчета бизонско месо в гъст кафяв сос със зеленчуци, пресни курабии, сладко бяло масло и подноси, отрупани с някакви листа, които приличаха на спанак. Еди не обичаше зеленчуци, но когато ги опита, някакъв заспал дотогава глад към растителната храна се пробуди и той много ги хареса. Яде достатъчно от всичко, но потребността му от зеленчуци се доближаваше до лакомия. Видя, че и Сузана често протяга ръка към зелените листа в подносите.

Стариците и близнаците албиноси прибраха остатъците от храната. Върнаха се с големи парчета кекс, подредени в бели чинии, и с купа крем. От кекса се разнасяше ухание и Еди реши, че е умрял и е отишъл в рая.

— Това е крем с бизонско мляко — извини се леля Талита. — Няма вече крави. Последната издъхна преди трийсет години. Бизонското мляко не е най-хубавото, но е по-добре от нищо, нали?

Кексът беше с боровинки. Еди никога не беше ял толкова вкусен сладкиш. Изгълта три парчета, облегна се назад и шумно се оригна, преди да успее да сложи ръка пред устата си. Огледа се виновно.

Сляпата жена на име Мърси се засмя.

— Чух те! Някой благодари на готвача, лельо!

— Да — усмихната се съгласи леля Талита.

Двете жени, които бяха сервирали храната, се върнаха. Едната носеше гърне, от което излизаше пара. Другата крепеше в ръце поднос с множество керамични чаши.

Леля Талита седеше начело на масата, а Роланд — от дясната й страна. Той се наведе и прошепна нещо в ухото й. Тя се заслуша и усмивката й леко помръкна, после кимна.

— Си, Бил и Тил, останете. Ще си поговорим малко със Стрелеца и с неговите приятели, защото искат да си тръгнат още днес следобед. Останалите могат да изпият кафето си в кухнята, за да няма излишен шум и суетене. Преди да тръгнете, не забравяйте законите на вежливостта!

Близнаците албиноси Бил и Тил останаха да седят в края на масата. Другите бавно минаха покрай пътешествениците. Всеки се ръкува с Еди и Сузана и целуна Джейк по бузата. Момчето прие благосклонно тази проява на нежност, но Еди забеляза, че е изненадано и смутено.

Когато се приближаваха до Роланд, хората коленичеха и докосваха ръкохватката от сандалово дърво, която стърчеше от кобура.

Той слагаше ръце на раменете им и ги целуваше по челата. Мърси беше последна. Прегърна Роланд през кръста и звучно го целуна.

— Господ да те благослови и пази, Стрелецо! Ех, да можех да те видя!

Дръж се прилично, Мърси! — смъмри я леля Талита, но Роланд не й обърна внимание и се наведе над сляпата жена.

Нежно стисна ръцете й и ги приближи към лицето си.

— Виж ме с тях, красавице — каза и затвори очи, когато сбръчканите и изкривени от артрита пръсти внимателно докоснаха челото, страните, устните и брадичката му.