Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Земос се надигна и Крийд му каза:
— Върни парите на момчето и друг път не давай обещания, които не можеш да спазиш.
Земос върна кесията и бързо се изниза от гостилницата, потриваше разцепената си устна. Крийд огледа помещението и предложи:
— Защо не се поразходим и да си намерим някой по-добър хан? — Тал кимна и го последва навън. — Какво стана с онзи, дето пътуваше с теб? Дето те спъна и ти попречи да ме убиеш?
— Защо?
— Защото би трябвало да му благодаря. Чак сега направих връзката, но ти си младокът, който спечели в Двора на майсторите предното лято, нали?
Тал кимна.
— Не знаех, че подобна новина се разнася толкова бързо. — 0, разнася се, разнася се, момко — каза Крийд. — Тъй че според мен приятелят ти заслужава благодарностите ми, защото ако си толкова добър, щеше хубаво да ме накълцаш.
Тал се ухили.
— Е, доста се упражнявах от онази среща до спечелването на турнира. Ти сигурно щеше да ме нанижеш още първата минута.
— Щях да се опитам поне, и щеше да е голям срам. Все едно, на тебе за какво ти е притрябвала онази свиня Гарвана?
— Имам сметки за уреждане.
— От убийствения тип, не се съмнявам.
— Да.
Продължиха по улицата и Крийд каза:
— Според слуховете е на лагер извън Крайбрежен страж и се готви да тръгне на север.
— Ще започне да гори селата на ородоните — отвърна Тал. — Същото, каквото правеше преди години с оросините.
— Гадна работа. Нищо против нямам да се бия срещу заплащане и определено нямам проблем да изкормя някой, който държи меч срещу мен, но избиването на жени и деца — тази игра не я играя. Много момчета го чувстват точно така, затова Гарвана плаща много високо за мечове. Само че тука става нещо странно.
— Какво?
— Земос и другите, които обикновено са много разтропани да те отведат при някой командир и да си вземат пая, хм… не си въртят бизнеса както обикновено.
— Какво имаш предвид?
Стигнаха до друг хан и Крийд посочи с брадичка, че трябва да влязат.
Вътре беше тихо, само неколцина мъже бяха насядали по масите и си говореха тихо. Един кимна на Крийд и той отвърна на поздрава му. Двамата с Тал седнаха.
— Имам предвид, че изведнъж никой не знае къде е лагерът на Гарвана, нито лагерите на другите две части, които вероятно работят за Оласко.
— Значи хората знаят, че зад това стои Каспар?
— Ако убиваш за препитание, все пак държиш да знаеш кой ти плаща, нали? — каза Крийд. — Гарвана няма да намери добри мечове с обещание за плячка. Онези планинци и рибари горе нямат много ценности за плячкосване. Гарвана трябва да даде гаранции, а хората трябва да знаят откъде идва златото, та на края на кампанията да не се окаже, че обещанията са неизпълними. — Замълча и огледа за миг помещението.
— Факт е — продължи след малко, — че някои от момчетата се надяват другата страна да се появи тук и да почне да наема.
— Другата страна ли?
— Ородоните. Не са богати, но все пак имат злато и стоки за размяна.
Тал даде знак на ханджията да донесе две бири.
— И защо ще се изправяте срещу нашественическа войска?
— Няма да е войска — отвърна Крийд. Наведе се над масата и се подпря на лакти. Рошавата му светлокафява коса надвисна над очите му и му придаде вид на бухал. — Ще са две, най-много три наемнически чети. Ще удрят по селата по крайбрежието, ще залагат на изненада, ще си вършат мръсната работа и ще изчезват, преди да се е разчуло.
Тал кимна. Точно това бяха направили, когато заличиха от лицето на земята селата на оросините.
— Значи, ако едно село се окаже готово за Гарвана и хората му и може да ги отблъсне, цялата кампания може да се провали?
— Точно така. Един хубав бой и ако спечелиш, Каспар ще трябва да премисли целия си подход към ородоните. Може да преговаря с тях да оставят фланга му на мира, докато завладява Високи предели. Знам, че не иска да се бие на два фронта — никой военачалник не го иска.
— Какво ти трябва, за да сглобиш един отряд?
— На мен? — Крийд се усмихна. — Аз не съм командир. Мога да привлека момчета, да ти събера петдесет за една седмица, но не мога да водя. Защо?
— Мисля си, че може да се окаже добър ход да съберем отряд, да тръгнем към границата на ородоните и да видим дали не можем да се спазарим с тях.
— Ние?
— Разбира се. Търся Гарвана, защото съм решил да намотая червата му на прът, и не бих имал нищо против да го направя в открита битка, вместо да го дебна из горите и да се крия от наемниците му.
— Говориш за трошене на много костелив орех, момче.
— Знам, но въпросът е личен.
— В такъв случай ето какво ще ти трябва — каза Крийд, когато ханджията им донесе бирите. Тал му плати, а Крийд продължи: — Ще ти трябва достатъчно злато, за да платиш на петдесет души за три месеца, преди премиите, каквито там можеш да им предложиш.