Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Което означава, че идущата пролет ще завладее земята на ородоните. — Тал пак погледна бележката, после вдигна очи към братята. — Но поне, изглежда, означава, че Алисандра все пак работи за майка ви.
— Очевидно — съгласи се Калеб.
— Какво смяташ да правиш по-нататък, Тал? — попита Магнус.
— Мислех, че вие ще ми кажете. Магнус се подпря на тоягата си.
— Не можем да ръководим всяка стъпка всеки ден на онези, които сме разпръснали по широкия свят, за да работят за нас. Ти бе внедрен тук, в Ролдем, за да си създадеш име, да спечелиш достъп до места на власт и влияние. Разполагаме с много хора в Кралството и с почти толкова в Кеш, но тепърва внедряваме агентите си в Източните кралства. Но когато решим, че един агент е готов, го оставяме сам да решава как най-добре да служи на каузата ни.
— Ще знам как да служа по-добре, ако разбирам каузата, Магнус.
Магнус разпери ръце и устните му се размърдаха. За миг на Тал му се стори, че в стаята леко притъмня.
— Никой не може да ни види в тази магия за минута-две. — Чародеят пристъпи до масата и седна. — Тал, ние сме агенти завинаги. Знам, вече си го чувал и много от нещата, с които те дарихме, сякаш го опровергават, но е истина. Има много неща, които не мога да ти кажа, но след като стигна дотук в службата си, чуй какво трябва да знаеш.
— Херцогът на Оласко има на служба при себе си един човек — продължи чародеят. — Този човек не дойде с него в Ролдем, което не ме изненадва. Напоследък той рядко напуска Опардум. Възможно е майка да е поставила Алисандра в Оласко, за да влияе на Каспар, но по-вероятно я е пратила, за да държи този човек под око. Та този човек се представя под името Лесо Варен, но това име е толкова негово, колкото и десетки други, които е използвал през годините. Баща ми вече се е изправял срещу него. Този човек е един от най-сериозните съперници на баща ми, защото е магьосник с ужасяваща мощ и изкусен в занаята. Луд е, но съвсем не е глупак. Неописуемо опасен е и е истинското ядро на злото, криещо се зад амбициите на Каспар.
— Това не е преувеличение, Тал — добави Калеб. — Този човек е самото въплъщение на злото.
— Трябва да знаеш и следното — каза Магнус. — Ние, които служим на моите родители и другите, които ни водят, няма да видим победа срещу враговете си, докато сме живи, нито докато са живи нашите внуци и правнуци. Борим се, защото трябва. Злото разполага с предимство, защото му служат хаосът и объркването. То може да унищожава и разсипва, докато ние трябва да съхраняваме и да градим. Нашата задача е по-трудната.
— Накор веднъж ни каза, на Магнус и на мен, че по своята природа злото е лудост, и ако си спомниш за унищожаването на селото ти, трябва да се съгласиш — каза Калеб.
Тал кимна.
— Това, че Каспар можа да унищожи народа ми само заради злите си амбиции… прав си, лудост е.
— И така, по същество — продължи Магнус. — Ние никога няма да победим злото напълно, но се стараем да го възпрем, да спасим колкото може повече невинни от силите, които унищожиха всичко, което ти си познавал като дете. За тази цел търсим общо съгласие какво трябва да се прави, но всеки от нас има да изиграе различна роля и всеки сам избира начина, по който да допринесе за осъществяването на общите ни цели.
— Значи целта е да бъде убит Каспар? — попита Тал.
— Може би — отвърна Калеб. — Почти със сигурност, рано или късно, но засега не трябва да бързаме, а да видим дали можем да изолираме Лесо Варен. Ако успеем някак най-сетне да го унищожим, ще осуетим каузата на нашите врагове за… столетия.
— Ето, че ми говориш за неща, които не мога да си представя, Калеб. Та аз няма да съм жив след столетия.
— Навик, усвоен от по-дълголетните между нас. Не, не очакваме да разбереш всичко, Тал, но ако можеш да си представиш, че някой ден ще си баща, това, което правим сега, ще помогне да осигуриш по-безопасно бъдеще за своите деца.
Тал помълча. Толкова се беше отчуждил от собственото си минало, от онова, което беше някога, и толкова се беше изгубил в ролята си на Тал Хокинс, че мисълта за какъвто и да било личен живот, в който един ден да се ожени и да създаде деца, нямаше за него почти никакъв смисъл. После си спомни опияняващите седмици с Алисандра, когато с болезнен копнеж си представяше, че ще са заедно завинаги; тя може да го беше заблудила — по каквато и да било причина — и той можеше да я мрази за това, но чувствата му тогава бяха съвсем истински: искал беше да се ожени и да стане баща. Накрая каза:
— Разбирам мисълта ти.
— Добре. — Магнус кимна. — Е, обмисли ли предложението на Каспар?
— Боря се още с това — отвърна Тал. — Почти със сигурност ще отида в Опардум и ще го изслушам, ще чуя какво предлага, но не мога да си представя как ще приема служба при него.