Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Да! — намеси се и Джаскенел. — Пушек от катран.
— Искат да ни запалят — каза навъсено Тал. — Моето село го подпалиха, когато налетяха. — Обърна се и извика на ородонската реч: — Стрелци! Целете се най-напред в конниците с факли! — След това повтори заповедта на Общата реч и отново се обърна към Джон Крийд. — Ти по-добре се върни на южната стена. Ще ударят и тук, и там, сигурен съм.
Крийд кимна и се върна на позицията си. След малко един от наблюдателите в югозападния ъгъл на укреплението извика:
— Ездачи сред дърветата!
Изведнъж от леса изригнаха конници и препуснаха през сечището.
— Целете се добре и не хабете стрели! — извика Крийд.
Тал гледаше като омагьосан как първите ездачи препускат в галоп към първата редица ями. Затърси познати лица с надеждата да види Гарвана или някой друг, който да прилича на убийците на семейството му. Но бяха все непознати и гърдите му се стегнаха при мисълта, че някой от виновниците за гибелта на близките му може да се измъкне ненаказан. После първият конник стигна до ямите. За един много кратък миг Тал се зачуди дали платнището няма да се окаже прекалено здраво, понеже конят сякаш летеше по него, но платното и рамката от клони рухнаха. Крясъкът на ездача се сля с цвиленето на коня, щом кон и ездач се нанизаха на подострените колове. Конниците препускаха твърде бързо, така че следващите не успяха да дръпнат юздите навреме и също пропаднаха в изкопите. Малцината извадили късмет успяха да ги прескочат и да препуснат по здравия терен зад тях, но само на две крачки по-напред ги очакваше нова линия ровове.
Четвъртият ред конници спря рязко и Тал извика:
— Катапулти!
Двете момчета, на които бе поверена отговорността да стрелят с катапултите, дръпнаха въжетата, освобождаващи големите дървени лостове, и кошовете изхвърлиха във въздуха десетки големи колкото юмрук камъни. Каменният залп се изсипа върху ездачите и свали поне половината от конете. Тал пресметна набързо: над тридесет ездачи вече бяха на земята, тежко ранени или мъртви. Сред неговите хора още нямаше нито един пострадал. Той обаче знаеше, че това скоро ще се промени.
И в този момент зърна Гарвана. Водачът на мародерите се появи от края на леса и извика на хората си да се изтеглят. Озовалите се най-близо до стената падаха от залповете стрели. Всеки с факла в ръка бе поразен от по няколко.
Дори с изключително острото си зрение Тал не успя да различи чертите на Гарвана, но можеше да си го представи как беснее, докато реве заповедите си на обзетите от паника наемници. Онова, което бяха очаквали, че ще се окаже лек набег — опожаряване и опустошение на едно задрямало село — се бе превърнало в погром още в първите минути: близо една четвърт от хората на Гарвана бяха мъртви или ранени.
Изведнъж Тал осъзна, че е проявил прекалена предпазливост. Ако бе позволил на Крийд да отведе неколцина стрелци сред дърветата зад позицията на Гарвана, полетът на стрелите точно в този момент щеше да ги прекърши съвсем. Щяха вече да са побягнали, вместо да се прегрупират за ново нападение. Сега обаче Гарвана нямаше да остави селото на спокойствие и вече кроеше друг план. Няколко от хората му слязоха от конете и навлязоха в гората. След няколко минути се чу кънтенето на брадви и западаха дървета.
— Сега какво? — подвикна Тал към Крийд.
— Според мен е решил да се оправи с ямите — отвърна Крийд и посочи разровеното сечище и оголените изкопи.
Тал се огледа и се увери, че всички са на позициите си. Слезе бързо по стълбата, мина през двора и се качи при Крийд.
— Беше прав за стрелците в гората. Обещавам да се вслушам във всичко, което предложиш.
— Все още мога да прехвърля няколко души през северната стена — отвърна Крийд. — Но изненадата вече е невъзможна. Мисля, че трябва просто да си седим на задниците и да видим какво ще направят.
— Ти какво щеше да направиш, ако беше на мястото на Гарвана?
— Щях да си подвия опашката и да се разкарам през планините на юг, но пък аз не съм побъркан от злоба кучи син, който не иска да признае, че са го отблъснали. Ако бях обаче, щях да строя „костенурки“, за да могат с тях хората ми да се доближат до стените, и щях да построя рампи над рововете, и след това да доведа хората си достатъчно близо, за да подпалят палисадата. Или портите изгарят и нахлувам, или изчаквам, докато защитниците не започнат да излизат сами, и ги избивам.
— Как ще се оправим с тези костенурки?